Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Смях се сам до премаляване и повтарях полугласно:
— О, каква хубава шега, каква хубава шега!
Обаче започна да ми става студено и забелязах, че езуитът се забави доста дълго време. Помислих си: „По всяка вероятност те се обясняват.“
Мина час, после два, три. Преподобният отец не излизаше! Какво ли се беше случило? Дали вуйчо не беше получил удар при неговото идване? Или беше пребил човека с расото? Или се бяха изяли един друг? Последното предположение ми се стори най-малко вероятно, тъй като в тоя момент вуйчо не беше в състояние да приеме нито троха. Съмна се.
Обезпокоен на свой ред и като не се осмелявах да вляза, сетих се, че един от моите приятели живее точно насреща. Отидох при него; разказах му историята; той дълго се чуди и се смя, а аз се залостих на прозореца.
В девет часа той зае моето място, а аз подремнах малко.
В два часа го заместих на свой ред. Бяхме извънредно разтревожени…
В шест часа езуитът излезе с кротко и доволно лице и ние го видяхме да се отдалечава с бавни стъпки.
Тогава, засрамен, аз позвъних плахо на вуйчовата врата. Слугинята се появи. Не посмях да я разпитвам и се качих, без да кажа нещо.
Вуйчо Состен, блед, отслабнал, изтощен, с угаснал поглед и отпуснати ръце, лежеше в леглото. Една малка иконка беше забодена на пердето с карфица.
Усещаше се остра миризма на повърнато.
Казах:
— Е, драги вуйчо, вие все още сте на легло? Не сте добре.
Той отвърна с изнурен глас:
— О, бедно мое дете, бях много болен, щях да умра.
— Как така, вуйчо?
— Не зная, чудно наистина. Най-странното обаче е, че отчето, което току-що излезе оттук, тоя прекрасен човек, знаеш, когото не можех да търпя, бил предупреден свише за моето състояние и дошъл да ме види.
Бях обхванат от ужасно желание да се разсмея:
— А! Наистина ли?
— Да, той дойде. Чул глас, който му казал да стане и дойде при мене, защото умирам. Гласът идвал от небето.
Аз се престорих, че хълцам, за да не избухна. Прииска ми се да се търкулна на земята.
След една минута подех с негодувание, въпреки че смехът ме разтърсваше.
— И вие го приехте, вуйчо? Вие, един свободомислещ? Един франкмасон? Не го изгонихте навън?
Той се смути и измънка:
— Слушай, наистина всичко беше така странно, така странно! Провидението има пръст! После той ми говори за моя баща. Той познавал някога баща ми.
— Вашият баща ли, вуйчо?
— Да, изглежда, че познавал моя баща.
— Но това съвсем не ви оправдава да приемате в къщи един езуит.
— Зная, имаш право, обаче бях болен, много болен! При това той се грижи за мене цяла нощ така предано. Прекрасен човек! Той ми спаси живота. Тия хора са и малко нещо лекари, да, тези хора!
— Аха! Грижил се за вас цяла нощ! Но вие ми казахте, че току-що излязъл оттук.
— Да, наистина. Понеже той ме гледа добре, аз го поканих да позакуси. Той хапна близо до леглото ми, на малката масичка, докато аз си пиех чая.
— И той ли яде блажно?
Вуйчо се раздвижи с докачен вид, като че ли бях казал груба нелепост, и прибави:
— Не се смей, Гастон, има неуместни подигравки. Този човек ме гледа по-предано от мнозина роднини. Искам да се уважават неговите убеждения.
Тези думи просто ме поразиха. Все пак аз отговорих:
— Великолепно, вуйчо, а следобед какво правихте?
— Поиграхме малко на карти, после той се помоли, докато аз почетох една малка книжка, която ми даде и която не беше лошо написана.
— Набожна ли книжка, вуйчо?
— И да, и не, по-скоро не, историята на тяхното мисионерство в Централна Африка. Една книга по-скоро за пътешествия и приключения. Прекрасни неща са направили тези хора.
Започнах да мисля, че това ще свърши зле. Станах:
— Хайде сбогом, вуйчо, виждам, че напускате франкмасонството заради религията. Вие сте вероотстъпник.
Той се смути малко и промърмори:
— Религията е един вид франкмасонство.
Аз попитах:
— Кога ще дойде пак вашият езуит?
Вуйчо измънка:
— Не… не зная, може би утре… не съм сигурен.
Излязох напълно смаян.
Наистина зле свърши моята шега! Вуйчо се преобрази коренно. До неотдавна това нямаше значение за мене; клерикал или франкмасон, все едно! Лошото е, че той сега направи завещанието си, да, написа завещанието си и ме лиши от наследство, господине, в полза на отеца езуит.
Ги дьо Мопасан
Плетачката на столове