Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Трябваше да побързат, стъпките се приближаваха. Мат избута Рива пред себе си и кимна към Голан. След секунди изчезнаха зад ковьора и затаиха дъх.
Колкото повече Даман наближаваше Залата на кръвта, толкова повече се потеше, защото си мислеше, че Якобо и другите ще се досетят за намерението му да извърши убийство.
С пулсиращи слепоочия следваше останалите. Отрядът влезе с твърда крачка в залата и застана пред олтара. Тук беше се събрала само малка част от поданиците, защото повечето бяха на лов, а другата част охраняваше крепостта. Присъстващите започнаха да си шушукат, когато видяха да идва Даман.
„Дните ми са преброени.“
Освен него пред мраморния олтар стояха още десет фигури. Навсякъде горяха факли, които изпълваха залата с призрачна светлина. Барабанист започна приглушено тремоло. Встъпи и писклива флейта.
Сърцето на Даман щеше да изскочи от гърдите му. Изпитваше почти панически страх. Да не би този ден да е днес? Ако Якобо го лишеше от милостта си, животът му нямаше да струва и пукнат грош.
Барабанът загърмя по-силно. Портата към съседната стая се отвори и Якобо се появи в обкържението на своите ученици. Носеше черно расо и беше дръпнал качулката ниско над челото си. На корема му беше завързан шнур, на който беше прикрепена страховитата му светкавица.
Носферите сведоха глави. Извисилото се до кресчендо пеене се усили. За да не бъде изобличен, Даман правеше същото като другите. Наведе глава и замънка подчертано пламенно свещените формули, които величаеха Якобо и неговите мрачни богове.
Якобо стигна до олтара. Вдигна ръце и с този жест наистина заприлича на мрачен бог.
— Събрали сме се — прозвуча твърде високият му, неблагозвучен глас, — за да накажем един предател в нашите редици!
Множеството ужасено простена, а Даман почти получи сърдечен инфаркт. Да не би да са го открили? Да не би Якобо да е прочел мислите му?
— Трябва да решите каква участ заслужава този мерзавец, който при последния и предпоследния набег е успял да ни измами.
Даман въздъхна. Явно нямаха предвид него, защото не участва и в двата грабителски похода. Даман имаше чувството, че го гледат особено подозрително. Почти не смееше да си поеме дъх.
— Името на предателя — продължи Якобо с наслаждение е… Номер 28!
Номер 28, жена, стоеше в непосредствена близост до Даман и веднага нададе уплашен писък. Отдръпна се назад, но двама други незабавно се озоваха до нея и я сграбчиха за раменете.
— Не съм предател! — извика Номер 28. Високите зидове на Залата на кръвта отвърнаха с тройно ехо на гласа й. Съпротивяваше се на своите пазачи, но те я държаха здраво.
Якобо се приближи до края на фундамента на олтара. Скочи долу и пристъпи към Номер 28.
— Отричаш ли?
На кръвопийцата й се подкосиха краката, сякаш някой я беше настъпил по коленните ямки.
— Някой разпространява лъжи за мен! — извика тя пискливо и уплашено.
— Мълчи! — Якобо направи властно движение с ръката си. Другите образуваха кръг около Номер 28. На Даман не му оставаше нищо друго, освен да се присъедини към множеството.
— Да излязат свидетелите! — извика Якобо.
Номер 15 и Номер 12 пристъпиха напред.
— Говорете! — просъска Якобо и посочи Номер 28, чиито очи под маската на главата й проблясваха като у луда. — Разкажете какво сте видели!
— Когато напуснах хана с моята плячка — каза Номер 15 с глас на доносник, който отгоре на всичко се гордее с подлото си дело, — видях, че Номер 28 се наведе над жената на ханджията и й изпи кръвта.
— А аз — обади се Номер 12-я видях да прави същото с жената на един ловец предната нощ!
Даман преглътна. Какво ужасно престъпление! Никой нямаше право да убива хора, за да се наслади сам на кръвта им! Кръвта на хората принадлежеше на цялото племе!
Съобразно с това беше и реакцията. Всички изкрещяха възмутено. Номер 28, която изслуша показанията на свидетелите с широко отворени очи, се строполи и изкрещя:
— Бях настървена на кръв! Бях настървена на кръв! Не можех да постъпя другояче!
Присъдата беше неоспорима. Номер 28 бе измамила племето. Бе консумирала сама кръвта и бе убила двама човеци. Алчността и необуздаността представляваха опасност за съществуването на племето.