Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Командир Матю Дракс от месеци не беше слушал гласа на Джон Ленън, затова се изненада, че тази сутрин го събуди. Отвори едно око, за да прониже с поглед будилника. Но нямаше никакъв будилник. Не лежеше и в леглото си във въздушната база в Кьопеник, а на пода на вонящо, препълнено с мръсотия и леденостудено помещение.
Над него се беше надвесила космата фигура, която категорично не беше Джон Ленън. Ако човекът въобще някога се е занимавал с музика, вероятно е било при Прити Тингс. Този тип изглеждаше като Вив Принс. До него беше коленичила Рива, дъщерята на Тооно. Двамата изглеждаха пребледнели и уплашени.
— Маддракс? — прошепна тихо Голан.
Изведнъж си спомни всичко. Опипа пулсиращия си череп. През един прозорец навлизаше сива светлина. Изглежда се развиделяваше.
— Колко време бях в безсъзнание? — попита на английски и когато Голан го погледна безпомощно, доколкото успя, повтори въпроса на езика на странстващите народи.
Лицето на Голан не се проясни кой знае колко.
— В безсъзнание ли? — прошепна той.
— В несвяст.
Но естествено храброто момче от село нямаше представа за часовете на денонощието. Мат се отказа. Прецени, че е лежал в безсъзнание около четири часа, ако не и повече.
На тавана имаше дупка. За щастие се намираше плътно до края на обкованата с безброй летви стена, така че по нея бяха успяли да слязат Голан и Рива. Намираше се в някаква стая.
„Е, не е като в хотел «Валдорф-Астория», но се понася.“
За щастие обитателят й, изглежда, е бил на пост. Може би е взел участие и в някаква експедиция на кръвопийците. Във всеки случай не можеха да останат тук.
— Разузнах наоколо — каза Голан и посочи с арбалета си към пода. — Тук има много празни помещения. Остави арбалета и простря ръце, за да покаже на Мат колко големи са помещенията.
Матю беше впечатлен.
— А отдолу има изби — продължи Голан. — Големи изби…
— Огромни изби ли? — попита Мат.
— По-скоро със средна големина — отвърна Голан. Тогава очите му просветнаха. — Но намерих изход, който се свързва с голямата шахта, където бяхме в самото начало. — Беше направо ентусиазиран. — Не там, където е охлювът. В обратната посока.
— Чудесно — каза Мат. — Тогава ние върви сега там и промъкваме се на открито. Трябва заведем Рива при баща й.
— Още ли е жив? — рече Рива зарадвана. — Слава на Вудан!
Прибраха оръжията си и тръгнаха. Голан вървеше отпред.
В коридора пред вратата на жилището стената беше пробита към съседната сграда и както Мат видя със собствените си очи и чу от устата на Голан, очевидно цялата крепост се състоеше от жилищни и търговски сгради.
Малко след това прекосиха мраморната зала на някаква банка. На ръждясалата врата на трезора беше гравиран надписът „Банко национале“. Беше широко разтворена. Трезорът служеше за складово помещение. В него бяха натрупани чували, сандъци и пластмасови бутилки.
Минаха също и през някогашна градска библиотека, както Мат прецени по ценните от културна гледна точка стенописи. Натрупаните тук в по-раншни времена книги навярно са послужили за паленето на огън по време на продължилата столетия зима, последвала сблъсъка с кометата, защото металните стелажи бяха празни.
Колкото по-нататък вървяха, толкова по-ясно ставаше, че всичките етажи на сградите от блока на крепостта са свързани един с друг. Образуваха огромен лабиринт, в който човек можеше чудесно да се промъкне, без да го забележат. Мат реши твърдо след предаването на Рива веднага да се върне тук с Голан и да потърси Аруула и годеницата на своя придружител. Може би щеше да подтикне и Госеин да се присъедини към тях. След смъртта на съпругата си сигурно щеше да поиска да си отмъсти на носферите.
Малко преди стълбището към избата, което според Голан се свързвало с шахтата на канала, пред тях се дочуха стъпки. Мат бързо отвори някаква врата към библиотечните помещения и подтикна Рива да влезе вътре. Голан ги следваше по петите.
Мат не се изненада, когато видя мраморен олтар. Помещението беше осветено от безброй насмолени факли на стените. Намираха се в древна тържествена зала на библиотеката. Отляво на вратата висеше прояден от молци тежък ковьор. Мат хвърли един поглед зад него и установи, че предназначението му е да отделя силно повредената част на залата от останалата.