Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Това не е парад. Свободно. — Фабриций махна с ръка. — Потегляме незабавно. Лонг извежда цялата конница и шест хиляди велити. Иска тази атака да бъде отхвърлена незабавно през Требия. Вече няма да търпим глупостите на Ханибал.
— А останалата армия? — извика някой. — Те какво ще правят?
— Много скоро ще ни последват — отвърна Фабриций.
Думите му бяха посрещнати с ликуващи викове. Квинт се присъедини към тях. Искаше тази победа не по-малко от всички останали. Фактът, че баща му не спомена Публий, означаваше, че раненият консул е съгласен с решението на колегата си или че Лонг се е наложил. Така или иначе, този път нямаше да седят и да бездействат.
Фабриций изчака виковете да стихнат.
— Не забравяйте нещата, на които съм ви учил. Проверете дали всички ремъци са стегнати. Изпикайте се, преди да яхнете конете. Няма по-лошо от това да се опикаеш посред битка. — Думите му бяха посрещнати с нервен смях и Фабриций се усмихна. — Уверете се, че върховете на копията ви са остри. Стегнете ремъците на шлемовете. Пазете си гърбовете. — Огледа сериозно хората пред себе си. — Нека боговете са с нас.
— И с теб, командире! — извика Калатин.
Фабриций кимна. След това погледна окуражително Квинт и тръгна към коня си.
За трети път от изгрев-слънце Бостар се качи по калния склон до мястото, на което се намираше часовият. Най-много от всичко му се искаше да се стопли. За съжаление изкачването не беше достатъчно дълго, за да сгрее мускулите му. Той погледна надолу към стръмния речен бряг зад себе си. Той беше плътно зает от хората на Магон — хиляда нумидийци и конете им и още толкова пехотинци, комбинация от лековъоръжени либийци и копиеносци. Въпреки че топло облечените воини бяха натъпкани като ябълки в бъчва, сякаш беше минала цяла вечност, откакто бяха пристигнали. Всъщност се намираха тук само от пет часа. „Човек не бива да прекарва зимна нощ навън в тази забравена от боговете страна“, горчиво си помисли Бостар. Имаше чувството, че костите го заболяват при мисълта за топлото слънце, което къпеше Картаген с лъчите си всеки ден.
Изкачи брега и клекна, като използва за прикритие ниските храсти, които растяха навсякъде. Загледа се в далечината, но не видя нищо. Нямаше никакво движение, откакто нумидийската конница бе минала тихо покрай тях и се бе прехвърлила на римската страна на реката. Бостар въздъхна. Щяха да минат часове, преди да се случи нещо важно. Въпреки това трябваше да остане нащрек. Ханибал го беше натоварил с най-важната задача. Сякаш за хиляден път Бостар бавно се завъртя в кръг, като оглеждаше терена с орлов поглед.
Реката, чието корито играеше ролята на тяхно скривалище, беше малък приток на Требия и минаваше от север на юг през равнината пред картагенския лагер. Следвайки инструкциите на Ханибал, те се бяха скрили на половин миля на юг от мястото, на което генералът искаше да се проведе сражението. Причините за това бяха прости. Зад тях теренът започваше да се издига към ниските хълмове, които изпълваха хоризонта. Ако се хванеха на въдицата, римляните едва ли щяха да поемат в тази посока. Добро място за криене според Бостар. Надяваше се само планът на Ханибал да проработи и да не са прекалено далече от битката, когато — и ако — дойде време да се размърдат.
Откри Магон да лежи до часовия в една плитка вдлъбнатина в земята, сякаш напълно безчувствен към студа. Бостар харесваше най-младия от братята Барка. Подобно на Ханибал, Магон беше харизматичен и храбър. Освен това беше неизменно жизнерадостен, с което компенсираше понякога прекалената сериозност на Ханибал. Беше по-дребен от генерала и напомняше на Бостар за ловджийско куче — пъргав, мускулест и винаги изгарящ от желание да бъде пуснат от ремъка.
— Виждаш ли нещо, командире? — прошепна той.
Магон завъртя глава.
— Не те свърта на едно място, а?
Бостар сви рамене.
— Както и всички други, командире. Трудно е да чакаш долу, без да имаш никаква идея какво става.
Магон се усмихна.
— Търпение — каза той. — Римляните ще дойдат.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото Ханибал смята, че ще го направят, а аз му вярвам.
Бостар кимна. Добър отговор.
— Ще сме готови, командире.
— Знам, че ще сте готови. Точно затова Ханибал избра теб и брат ти.
— Благодарни сме за тази възможност, командире — каза Бостар и си помисли кисело за Сафон. Двамата не бяха разговаряли след конското на Ханибал. Бостар съжаляваше, че бе успял да размени само няколко думи с Ханон, преди да потеглят от лагера. Беше се ядосал, че младият му брат като че ли имаше приятелски отношения със Сафон. А всъщност това не му влизаше в работата.