Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Идоменей ще се изпълнява от Раф — обяви Канабих.
— Не е ли прекалено стар за тази роля? Лично аз много го обичам. Той направи доста за майка ми в Париж, по-добър приятел не може да се желае, но е вече на шестдесет и шест години.
— Раф е тъкмо на годините на Идоменей. — Канабих оглеждаше сцената, където щеше да пее Раф. — Освен това от всички тенори немци той се представя най-добре в италиански опери. Раф е прочут и в Германия, и в Италия. Ще спечели нова слава за вашата музика.
— При това е любимец на курфюрста.
— Не бих ви съветвал да кажете такова нещо в тяхно присъствие. Ще се почувствуват засегнати.
— Но ще се справи ли старецът с такава трудна роля?
— Ако не напишете за него твърде дълги и твърде сложни арии.
— Той е посредствен актьор. Държи се на сцената съвсем сковано.
— Раф все още изкусно владее гласа си, ако, разбира се, музиката не е прекалено претенциозна. И знайте, нямаше да ви дадат поръчката за тази опера, ако не беше неговото влияние.
— Мисля, че решаваща роля е изиграла вашата препоръка.
— Да, аз също предложих вас, но най-красноречиво убеждаваше курфюрста именно Раф.
— Нямам нищо против тенора, ала, разберете, от тази опера зависи цялото ми бъдеще. Така смята и баща ми.
— Какво ви тревожи тогава? Без съмнение ще успеете да напишете музика за гласа на Раф.
„Мога да напиша музика за всеки глас — помисли Волфганг, — но затова ли се заех да композирам тази опера?“ И в същия миг си спомни за какво искаше да помоли Канабих. Откак поръчката за операта бе подписана, той си представяше как Алоизия идва при него и го моли да й даде роля в „Идоменей“. И тъкмо когато тя изгубва надежда, той прави благороден жест и се съгласява. Алоизия е смаяна, чувствува се много задължена и, кой знае, може за в бъдеще да прояви към него благосклонност. Волфганг продължаваше да уверява сам себе си, че е разлюбил Алоизия, но образът й не му даваше покой. Забавно би било да се превърне в неин благодетел. Това стана негова най-свидна мечта.
Появата на Раф и Вендлинг в театъра прекъсна размислите на Волфганг.
— Раф, Волфганг много се радва, че ще пеете ролята на Идоменей — рече Канабих.
— Извънредно съм поласкан! — възкликна Волфганг.
Строгото лице на Раф просветна.
— Не съм ли твърде стар?
— Вие сте в зряла възраст също както Идоменей — отвърна Волфганг.
— Момчето става вече дипломат — разсмя се Вендлинг. — Далеч ще стигне.
— Господин капелмайстор — рече Волфганг, — искам да ви помоля за една услуга.
— Ще направя всичко, което е по силите ми. — Личеше обаче, че Канабих не се радва кой знае колко.
— Бих желал да ви препоръчам една певица за ролята на Илия, прекрасна певица…
— Тя вече не е в Мюнхен — прекъсна го Вендлинг. — Алоизия получи място в немската опера и цялото семейство замина за Виена.
— Бях готов да се занимавам с нея, но тя предпочете Фоглер — каза Раф.
— А месец след преселването им във Виена умря Фридолин — продължи Вендлинг.
— Печална новина. Той беше чудесен човек — тъжно изрече Волфганг.
— Твърде чудесен за своята съпруга — додаде Вендлинг. — Цецилия Вебер е чудовище. И дъщерята е досущ като нея. Веднага щом разбра, че ще й се наложи да помага в издръжката на семейството, побърза да се омъжи и замина.
Волфганг занемя от почуда.
— Омъжи се за Йозеф Ланге, придворен актьор и художник — каза Вендлинг.
Луд ли е бил той? Навярно другата Алоизия е съществувала само във въображението му. Татко го смъмри навремето за „розовите му мечти“ по отношение на Алоизия, но ако Волфганг наистина е хранил наивни, сладостни мечти, то е било единствено с цел да направи живота си по-поносим. Татко досега мисли, че той, Волфганг, леко е понесъл смъртта на мама, но нима някога е слушал по-печална музика от втората част на неговата Концертна симфония?
— Ланге е вдовец с две деца — продължи Вендлинг. — Работи в немския оперен театър, успя да настани там и жена си.
— Добър актьор ли е?
— Повече художник, отколкото актьор. Не съжалявайте, щастлив сте, задето сте се отървали от нея. Който и да се ожени за Алоизия, рано или късно ще стане рогоносец, а ако я хване на местопрестъплението, тя, разбира се, с невинен вид ще обясни: „Ах, остави, какво ли не се случва в живота!“
— Как мислите, Вендлинг, тя беше ли любовница на курфюрста?
— Време е да сменим темата на разговора — предложи Раф.