Първото правило на магьосника

Тишина.

— Тази информация не е забранена. Въпросът ти?

Ричард се наведе напред като куче, надушило следа.

— Можете ли да ми кажете кой знае къде се намира последната кутия?

Ричард вече знае отговора на този въпрос, помисли си тя. Тя познаваше маниера му да обръща тоягата и от другата страна.

— Знаем името на човека, у когото е кутията, и имената на неколцина негови приближени, но не можем да ти ги кажем, защото това би означавало да ти кажем къде е кутията. Това е забранено.

— Тогава можете ли да ми кажете името на друг човек освен Рал, у който не е последната кутия, който не е близо до нея, но който знае къде се намира тя?

— Съществува един човек, чието име можем да ти кажем. Тя знае къде е кутията. Ако ти кажем това име, това няма да те заведе при кутията, а само при този, който знае къде е тя. Това е позволено. От теб ще зависи, а не от нас, да се сдобиеш с каквато успееш информация.

— Тогава точно това ви питам: коя е тя? Кажете ми името й.

Когато те промълвиха името, Калан се вцепени. Не преведе. Само при споменаването на това име старейшините са залюляха.

— Коя е тя? Как се казва? — попита я Ричард.

Калан го погледна.

— Направо сме мъртви — прошепна тя.

— Защо? Коя е тя?

Калан се потопи обратно в себе си.

— Вещицата Шота.

— Знаеш ли къде живее?

Калан кимна със сбърчено от ужас чело.

— В Агаден — тя произнесе името така, сякаш то бе напоено с отрова. — Дори един магьосник не би се осмелил да навлезе в нейната територия.

Ричард погледна уплашеното й лице, след това хвърли поглед към старейшините, които се поклащаха.

— Тогава ще отидем в Агаден при тази вещица Шота — каза той с равен глас — и ще разберем къде е последната кутия.

— Желаем ви благосклонна съдба — казаха духовете чрез устата на Пилето. — Животът на нашите потомци е във вашите ръце.

— Благодаря ви за помощта, уважаеми предци — каза Ричард. — Ще направя каквото е по силите ми, за да спра Рал. Да помогна на нашия народ.

— Трябва да използваш главата си. Това прави и Мрачният Рал. Приемеш ли условията му, си загубен. Няма да е лесно. Ще бъдеш подложен на страдания, както и целият ни народ, както и други народи, преди дори да ти се отдаде възможност да успееш. И по всяка вероятност пак ще се провалиш. Помни предупреждението ни, Избухливи Ричард.

— Ще запомня онова, което казвате. Кълна се, че ще направя каквото мога.

— Тогава ще подложим на изпитание истинността на клетвата ти. Има още нещо, което ще ти кажем — те замълчаха за миг. — Мрачният Рал е тук. Той те търси.

Калан преведе задъхана, скочи на крака. Ричард също се изправи до нея.

— Какво? Той е тук сега? Къде е, какво прави?

— В центъра на селото е. Убива хора.

През цялото същество на Калан премина ужас. Ричард пристъпи напред.

— Трябва да тръгвам. Трябва да взема меча си. Трябва да се опитам да го спра!

— Както желаеш. Но най-напред ни чуй. Седни — заповядаха му те.

Ричард и Калан седнаха отново на местата си, споглеждайки се с ококорени очи, и стиснаха здраво ръцете си. От очите й се пророниха сълзи.