Вихърът на Жътваря
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-932-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:
— Смятате да го направите, преди едурите да дойдат тука ли?
— Да, Пули. Ще умре, предполагам, при опит да избяга. — И попита: — Пули, колко заклинателки са останали?
— Над двеста, ваше величество.
— Хм.
— Кралице — намеси се другата, — вестта ще се разнесе, от нишка на нишка по паяжината, дет’ викат, преди изгрев-слънце. Избран ви е годеник.
— Така ли? Кой?
— Шейк Брулиг, от Острова.
— И моят годеник остава ли на Втори девичи форт?
— Така мислим, ваше величество — отвърна Пули.
Тя се обърна.
— Не знаете?
— Паяжината е скъсана, ваше величество. Вече близо месец. Лед, мрак и шепоти, не можем да стигнем през вълните. Брегът е сляп за морето, ваше величество.
„Брегът е сляп за морето.“
— Такова нещо случвало ли се е преди?
Двете вещици поклатиха глави.
Здрач бързо излезе навън. Конниците й я чакаха, смълчани от умора.
— Атри-Преда?
— Към брега — каза тя и яхна коня си. — В галоп.
— Какво им е станало?
Лицето на кучкаря се бе изкривило от отчаяние, сълзи се стичаха по обветрените му страни и лъщяха като пот по брадата му.
— Отровени са, Атри-Преда! Отровено месо, оставено на земята — ще ги загубя всичките!
Биват изруга тихо.
— Тогава ще трябва да минем без тях.
— Но едурските магове…
— Щом нашите не могат да ги изцерят, Беликт, няма да могат и магьосниците им — едурските племена не гледат кучета за война, нали? Съжалявам. Сега ме оставете.
Само поредната неприятна изненада, посрещнала утрото. Армията й беше вървяла в марш през последните две камбани, за да стигне долината — тя искаше първа да подреди войските си за предстоящия бой, да принуди Червената маска да реагира, вместо да има инициативата. Предвид разположението на оулския лагер не беше сметнала за нужно да бърза в този марш: допускаше, че диваците ще се появят на източния склон на Баст Фулмар най-рано по обед и че ще се лишат така от всякакво предимство с яркото утринно слънце зад гърбовете им.
Но вражеският лагер се беше оказал заблуда.
Съгледвачите се бяха върнали при колоната и донесоха, че врагът е строен в пълна готовност при Баст Фулмар.
Как маговете й не ги бяха открили? Нямаха отговор, освен притеснителния страх в очите им. Дори К’риснан на Брол Хандар, Ден-Рата и неговите четирима заклинатели не можеха да обяснят успеха с измамата на Червената маска. Вестта бе оставила у Биват горчивия вкус на самообвинението — разчитането на магове се бе оказало грешка, мързел, тежко облегнат на предишни успехи. Конните съгледвачи щяха да разкрият заблудата преди дни, ако си беше направила труда да ги прати извън линията на видимост. Държането им наблизо бе гарантирало, че няма да има внезапни набези и ненадейни засади, ходове, с каквито оулите бяха прочути. Следвала беше доктрината до последната буква.
„Проклет да е Червената маска. Явно знае тази доктрина не по-зле от мен. И я използва срещу нас.“
Сега битката бе неизбежна и яркото утринно слънце щеше да блести в очите на войниците й, когато се пролееше първата кръв.
Изправена на стремената, тя примижа към отсрещната страна на долината. Конни оули се движеха вихрено, в привиден хаос, вдигаха облаци прах, златна на утринната светлина. Конни стрелци най-вече. Струпани главно във фронт на един от по-широките склонове на юг, вдясно от нея. Втори полегат склон имаше леко вляво и на него се виждаха ясно пет клина оулски пешаци, подредени по хребета… и се виждаха дългите им копия, разлюлени като тръстика по бряг. Копия, не онези трошливите мечове, продадени им от агентите на Фактора. Пресметна по около хиляда воини за всяка формация „клин“. „Би трябвало да са пияни. Да блъскат по щитовете. Шаманите им би трябвало да притичат напред, чак до речното корито. Да си покажат задниците, докато серат. Да крещят проклятия, да танцуват, за да призоват ужасни духове и така нататък. Но вместо това…“
„Добре, колко вероятно е тези клинове да устоят при сблъсъка с моите войници? Те не са обучени за този вид война — а и Червената маска не е имал време да постигне нещо освен тази тънка черупка военен ред. Водя шестнадесет хиляди. Осемнадесет, ако включа Тайст Едур. Само тази моя армия надвишава воините на цялото оулско население — и макар наистина да изглежда, че Червената маска като че ли ги е събрал всички, все пак не са достатъчно.“
Но той я затрудняваше да прецени броя им. Обърканото движение на конните стрелци напред-назад, облаците прах, отсечената линия на видимост зад билото — всичко това я държеше сляпа.
Брол Хандар дръпна юздите до нея и заговори високо, за да го чуе над тропота на войските и ревящите заповеди офицери.