Вихърът на Жътваря

Тя отново огледа долината.

— Надзорник, опасявам се, че нямам време за този…

— Бавното разполагане на силите ви няма ли да е в наше предимство, предвид положението на слънцето?

— Мисля, че той вече е готов — отвърна тя, след като преглътна раздразнението си. — Може да настъпи във всеки момент — а ние не сме готови.

— Защо тогава не се оттеглим?

— Защото равнината зад нас е равна на левги — а той има повече конни воини от мен, с по-лека броня от моите пиконосци блуроуз, и на отпочинали коне — могат да ни пускат кръв, когато поискат, Надзорник. По-лошото е, че изгубихме бойните си кучета, докато, ако се съди по лая, Червената маска разполага със стотици дрей и браничари. Предложението ви води до хаос, кървав низ от схватки, щурмове, набези…

— Разбрах — прекъсна я Брол Хандар. — Но, Атри-Преда, моят К’риснан ми казва, че тази долина е мъртва.

— Какво значи мъртва?

— Лишена от енергиите, с които се твори магия. Била е… убита.

— Затова ли никой от маговете не усети оулската армия?

Брол Хандар кимна.

„Убита? От Червената маска? Все едно.“

— Попитахте ли своя К’риснан за предстоящата битка? Ще може ли да приложи магия?

— Не. Вашите магове също. Както каза той, тук магия няма да има. В тази долина. Точно затова отново ви съветвам да се оттеглим. Дори на равнината, колкото и да сме изложени на нападения, както казахте, поне ще имаме магия.

Биват замълча, замисли се. Вече знаеше, че нейните магове ще са безпомощни в долината долу, макар да не можеха да обяснят защо. Това, че едурските магьосници бяха открили причината, потвърждаваше, че е замесена духовна магия. След дълга пауза тя изруга и поклати глава.

— Все пак ги превъзхождаме числено и бойците ни са по-добре дисциплинирани, по-добре снаряжени. Желязо срещу желязо, днес ще съкрушим оулите. Край на тази война, Надзорник. Не предложихте ли тъкмо вие бърза, кратка кампания?

— Да. Но съм неспокоен, Атри-Преда…

— Очаква ни сражение — всички сме неспокойни.

— Не и по този начин.

Биват се намръщи.

— Надзорник, задръжте своите воини по средата между нашия обоз и моите резервни части, — полутежката пехота между другото е построена в отделни взводове, по петстотин души минимум, и всеки защитава по един от маговете ми. Те не са в долината.

— Така че ако бъдете принудена да отстъпите…

— Ще сме на позиции да можем да притъпим щурма с магия, да.

— Това ли е планът ви? Лъжливо отстъпление, Атри-Преда?

— Един от плановете ми. Но не вярвам да се наложи.

Брол Хандар я изгледа продължително, след което стисна юздите и обърна коня си.

— Ще сменя позициите на воините си.

Докато се оттегляше, от различни места по западната страна на долината зазвучаха сигнални рогове — частите известяваха, че са по местата си и в готовност. Биват се изправи на стремената и огледа бойните линии.

Тази част на долината определено предлагаше настъпление в рог — западният рид се извиваше, очертал някогашния широк завой на отдавна пресъхналата река. Вражеската страна беше по-вълниста, издута в центъра. Най-широкият подстъп за оулите се падаше вдясно от нея. За да го спре, тя бе разположила три легиона от бригадата Пурпурна ярост в щитообразна формация на върха на склона, хиляда и петстотин полутежка пехота, фланкирани откъм отсамната страна от петстотин тежки пехотинци на бригадата Харидикт. От другата страна и надолу към долината бяха хиляда души лека пехота на Пурпурна ярост. Отсам тежките имаше други хиляда и петстотин леко снаряжени пехотинци, от Занаятчийския батальон — те също се спускаха бавно надолу в раздърпан строй. Пехотата от тази страна прикриваше три крила конница на блуроуз: хиляда и петстотин пиконосци, които щяха по даден от нея сигнал да се изсипят надолу между южната лека пехота и стената от щитове на Пурпурна ярост, за да започнат силния натиск върху противника в посока север по руслото на долината, докато стената настъпва към речното корито.