Последна саможертва

калено мек, не одобряваше подкрепата на Татяна за използ-

ването на магията с духа и негодуваше срещу тайните тре-

нировки. Писмото може и да беше издържано в безупречно

учтив тон, но който го е написал, очевидно е таял дълбока

неприязън към кралицата. Това подкрепяше версиите за по-

литически мотив.

Разбира се, съществуваха още доста лични мотиви. В тази

объркана и мръсна игра бяха намесени Амброуз, Блейк и же-

ните, като всеки един от този списък можеше да е убиецът.

Лиса постоянно се измъчваше, че в списъка фигурира и Да-

ниела Ивашков, и не говореше за това пред Ейдриън. Един-

ственото оневиняващо я обстоятелство бе, че Даниела бе дала

подкупа, за да предпази сина си Ейдриън от неприятности, а

не за да уличи мен в престъплението. Другият подкуп, който

ме уличаваше, бе платен от загадъчния морой с деформирана-

та ръка. Ако Даниела беше убила Татяна, тя щеше да плати и

за двете лъжи на портиера Джо.

Освен това, естествено, съзнанието на Лиса беше обреме-

нено и с последния изпит. Въпросът. Въпросът, който сякаш

имаше толкова много отговори – и в същото време нито един.

Какво трябва да притежава една кралица, за да бъде добър

владетел? Кой знае защо, но това предизвикателство се оказа

 391 

р и ш е л м и й д

по-трудно от предишните изпити. При тях, така да се каже,

се намесваше някакъв практически компонент. А тук? Тук от

значение беше само нейният интелект. Не се изискваше да

пали огън. Нито да се изправи срещу страховете си.

Ядосваше се, че приемаше толкова на сериозно тази гла-

воблъсканица. Не се нуждаеше от още стрес, особено при се-

гашния развой на събитията. Животът ѝ можеше да бъде мно-

го по-прост, ако възприемаше изпитите само като средство за

печелене на време. В кралския двор непрестанно прииждаха

нови и нови посетители, желаещи да наблюдават избора на нов

владетел, като все повече и повече от тях – за нейно искрено

удивление – даваха подкрепата си за нея. Стигна се дори дотам, че Лиса почти не можеше да се появи някъде, без присъства-

щите там да започнат да скандират за „Дракона“ или бурно да

я приветстват като „възродената Александра“. А когато се раз-

пространи слухът за нападението срещу нея, поддръжниците ѝ

започнаха да изразяват подкрепата си още по-пламенно.

Но срещу Лиса, разбира се, имаше и силна опозиция. Най-

сериозното възражение срещу кандидатурата ѝ беше същото

онова от юридически характер – когато се стигне до избора на

новия монарх, тя няма да има правото да се съревновава. Друг

довод срещу нея беше възрастта ѝ. Твърде е млада, твърдяха

опонентите ѝ. Кой би желал едно хлапе да се възкачи на тро-

на? Но почитателите на Лиса не искаха и да чуят дори за тези

критики. Припомняха царуването на младата Александра, как-