Камъкът на раздялата

Всичко, което са познавали, го няма

и те ридаят и плачат в съня си,

без очи са, но плачат и викат загубено,

в тъмнината се мятат, под лишеи, мъх и трева,

в дълбините на гроба ни господар, ни слуга

няма вече лице, нито слава, няма нужда от чест и от име,

ала те искат, жадуват да дойдат и гледат през дупките

към светлината отгоре и макар да проклинат

жестоката земна любов

и мира, пропилян в ъв живота, и да мислят за мъки и грижи,

за умрели деца и съпрузи,

и за всички тревоги, от които са страдали,

за ужасни уроци, все така ненаучени,

пак копнеят да дойдат, да дойдат, да дойдат,

пак копнеят да дойдат.

О, елате!