Върховното кралство [Наследникът]

Построен в подножието на първите предпланини на Галаар, в края на гора, ханът беше последният, който срещнаха. Трябваше да се снабдят с провизии и решиха само Лорн, Вард и Ройс да идат с товарните коне, а другите да лагеруват на един час път оттам. Ханът беше сборно място за ловците и траперите от областта, но в него отсядаха и иргаардски шпиони, които неизбежно щяха да забележат отряд въоръжени конници, пътуващи към Вейлд. Освен това Леня рискуваше веднага да бъде позната и заловена.

Ханът беше укрепен. Зад стените му имаше ковачница, конюшня, обор, кокошарник, мелница, няколко постройки за живеене и дори параклис, чиято камбанария служеше и за наблюдателна кула. Двойната порта беше отворена. Лорн, Вард и Ройс слязоха от конете на двора.

— Заемам се с провизиите — каза Ройс.

Лорн и Вард го оставиха и влязоха в хана.

Както останалите постройки, и той беше изграден изцяло от дъски и греди. Таванът беше нисък, а прозорците — малки. Подът скърцаше, а греди поддържаха открития гредоред на тавана, от който висяха лампи. Оръжия и ловни трофеи красяха стените. Голямата камина беше единственото зидано нещо. В нея хубав огън поглъщаше с пращене три огромни пъна. Излъчваше се топлина, която — веднага щом вратата се затвореше — сякаш опичаше лицата, изложени дълго на ледения вятър, духащ от север.

Лорн и Вард с облекчение свалиха ръкавиците и шаловете си и седнаха на края на една маса, без да привлекат вниманието на другите клиенти. Повечето от тях бяха брадати планинци, загорели от живота на открито, облечени в кожи. Другите бяха местни — занаятчии и фермери — или търговци, дошли да купуват кожи, които продаваха във Вестфалдската империя.

Лорн и Вард поръчаха греяно вино и три купи гъста супа с месо, с която охотно си опариха устите. Скоро при тях дойде Ройс и седна пред едната купа, която бяха запазили за него.

— Товарят конете — каза той, преди да нападне супата си.

Ядоха мълчаливо, после поприказваха тихо, като слушаха разговорите наоколо. Така научиха, че сега планините Галаар гъмжат от иргаардски войници, особено активни в областта на Горните долини, откакто бяха пристигнали значителни подкрепления. Принцът-дракон, който ръководел операциите, като че ли бил решен да приключи с бунтовниците до настъпването на пролетта. Бил безмилостен. По негова заповед цели села бивали избивани, разграбвани и превръщани в пепел. А някои казвали, че Тъмнината се била появила там, където не я били виждали от времето на Мрака.

Когато прецени, че знае достатъчно, Лорн плати.

После Вард и Ройс станаха и го последваха на двора, където бавно и внимателно провериха дали провизиите, които бяха купили, са добре завързани за конете. Лорн притягаше един ремък, когато забеляза мъжа, който беше излязъл от хана след тях и дискретно ги наблюдаваше откъм ъгъла на една стена. Направи се, че нищо не е видял, измъкна се незабелязано, заобиколи набързо няколко постройки и дебнешком застана в гръб на мъжа. Шпионин или любопитен? Лорн не знаеше, но не искаше да поеме риска този непознат да ги проследи и да осведоми иргаардците. Лорн го зашемети с един удар по тила, после го издърпа встрани и го удуши, като стисна гърлото му в свивката на лакътя си. Мъжът се съвзе само за да разбере, че се задушава. Много късно се опита да се отбранява, но не успя да отпусне хватката, която го убиваше, блъскаше по замръзналата земя с токовете си, изгуби сили и умря. После Лорн трябваше само да бутне трупа зад една купчина дърва.