Върховното кралство [Наследникът]

Когато се приближи до пещерата, Лорн препусна с жребеца си, за да се изкачи по един скалист склон. Бръснеща мъгла го обвиваше и от нея се издигаха спирали, които приемаха смътни човешки форми. Но най-опасна беше гъстата черна мъгла, която се спускаше от хребета срещу конниците. Лорн знаеше, че нямаше да стигнат до пещерата преди нея. И противно на другите, които само се досещаха за опасните силуети, той отлично виждаше съществата, които приемаха плът в нея.

— Вампирки! — изкрещя брат Ярл.

Той също ги беше разпознал.

Лорн беше по-напред от монаха рицар с половин метър. За миг те се спогледаха и извадиха мечовете си, а в това време бурята ги настигаше и спускаше над тях мрака на проливния си дъжд. На входа на пещерата Йерас размахваше запалена факла, която сега беше единственият им ориентир.

Почти бяха стигнали.

„Още едно последно усилие“ — помисли си Лорн.

Обезглави една вампирка, която скачаше върху него и удари друга, която се строполи, после трета, която се вкопчи в него, но той я довърши с удари с дръжката, втурвайки се в пещерата. Веднага скочи от коня, а Исарис се шмугна да се скрие, докато той бързаше да иде на помощ на Йерас. С помощта на брат Ярл те защитиха входа на пещерата, а в това време останалите се появяваха един по един от мъглата и всеки път за малко не ги повличаха. Но трябваше да издържат напора на вампирките и да им се противопоставят колкото се може по-здраво. За щастие, всеки конник, който пристигаше, беше още едно подкрепление. Скоро всички се биеха в пещерата, върнаха си загубения терен, избиха вампирките, които бяха успели да се промъкнат, и се съпротивляваха на прага.

Като нанасяше удари наляво и надясно, брат Ярл се молеше на висок глас. Мислеше за своите братя, паднали в обкръжената командерия, чиято саможертва бе позволила на него и Леня да оцелеят. Ако един ден Мечът на кралете бъдеше върнат на Върховното кралство, то щеше да е благодарение на тях. Но и благодарение на битката, която той и братята му по оръжие водеха тук. Пред пещерата труповете на вампирки се увеличаваха. Те тъпчеха телата, смазваха кухи гърди под железните си подметки, често се налагаше да отсекат някоя ръка с нокти като куки, която се закачаше за тях, сгърчена от агонията. Навън бурята вилнееше. От гръмотевиците стените на пещерата се тресяха. Мълниите очертаваха на светлината си костеливите силуети на вампирките. Ройс бе ранен и трябваше да се оттегли. Веднага Нае и Вард стегнаха редиците, сега бащата и дъщерята се биеха рамо до рамо. Йерас също се беше дръпнал назад. Застанал прав върху една скала, той опираше на рамо арбалета си, изчакваше подходящ момент и стреляше, стрелите му спасиха другарите му не веднъж. Леня се биеше като обезумяла, невъзмутима, с вперен напред, блестящ поглед. Енград се строполи с разкъсано гърло и умря след няколко удара на сърцето в ръцете на Беор, който — побеснял от ярост — веднага се върна в битката. Както винаги сабите близначки на Логан бяха смъртоносни. Заради лоша рана Кай виждаше само с едното си око, но не беше оставил оръжието. Въртейки с една ръка стария си верен меч, Лиам покосяваше всичко около себе си, без да чувства раната в хълбока си. Ухапан по бедрото и по рамото, Лиронд удряше, без да усеща ръката си.