Върховното кралство [Наследникът]

Преките му нападатели направиха същото.

Беше отстранил двама от четиримата. Не беше нищо, но не се беше измъкнал и невредим. Усещаше как раната лепне на хълбока му и се страхуваше, че ще изгуби много кръв. А другите какво бяха направили? Логан ги беше поразил и сега имаше насреща си само един противник. Но и той беше ранен и сега се биеше само с един меч, докато лявата му ръка висеше покрай тялото. Брат Ярл беше ликвидирал двама убийци и изглеждаше незасегнат. Но беше в много лошо положение. Притиснат до една стена, той държеше меча си с две ръце и успяваше да държи противниците си на разстояние, но за колко ли време още?

— Предайте се — каза водачът на убийците. — Все още имате време.

— Сънуваш — възрази му Лорн.

— Както желаеш.

Тези думи бяха последните, които водачът на убийците изрече.

Стрела от арбалет прониза главата му и се заби в земята. Други засвистяха почти веднага след това. Трима от убийците се строполиха. Последните избягаха.

Лорн вдигна поглед към околните покриви и видя силуети, които се очертаваха на фона на нощното небе. Един от тях скочи в задния двор. Беше Леня, облечена като разбойник — високи ботуши, дълго палто от червеникава кожа, кафява кожена шапка и меч на хълбока.

— Съжалявам, че дойдох чак сега — каза тя.

— Според мен идвате по-скоро навреме — отвърна Лорн.

— Леня — каза брат Ярл, — радвам се да ви видя отново.

— Аз също.

Като се обърна към покривите, младата жена размаха ръка. Силуетите веднага изчезнаха.

— Не бива да се мотаем повече тук — каза тя. — Къде сте отседнали?

— В „Червената колиба“ — отговори Лорн.

— Както ми бяхте казали — добави монахът рицар.

— Отлично. Това място все още е сигурно, поне до утре. Но в момента имате нужда от първа помощ. Последвайте ме.

Без да чака, тя тръгна по една уличка. Лорн и монахът рицар тръгнаха заедно с нея, а Логан по навик завършваше колоната, като пътьом вдигна меча, който беше изпуснал по време на боя.