![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Там — посочи Логан.
Лорн проследи погледа му до една маса в един от ъглите. До нея седеше брат Ярл, сам, пред една халба, безразличен към това, което ставаше около него. Нищо във вида му не позволяваше да се види монах от Светите покровители. С ризница на халки и с кожена качулка, меч на кръста и кама в ботуша, той съвършено се сливаше с наемниците и сутеньорите, които посещаваха „Трите кресли“.
Лорн и Логан минаха през салона, за да идат при монаха рицар. Претъпканата кръчма се осветяваше единствено от факлите при клетката и от малки газени лампи, сложени на масите. Навсякъде се носеше миризма на мръсотия, пот и урина, а димът от лулите и пурите завършваше отблъскващата обстановка. Лорн седна, а Логан остана прав с опрян на стената гръб и очи, виждащи всичко.
— Е? — попита Лорн.
— Нищо — отвърна брат Ярл.
— И вие чакате напразно от…?
— Три часа.
Бяха пристигнали заедно предишния ден след дълго пътуване от Ориал, което Лорн и неговите хора бяха предприели тайно. И бяха пристигнали в провинция Мрачните езера на границата между Върховното кралство, Вестфалд и Вейлд, чиито заснежени планини се извисяваха на север. Именно в тези планини — планините Галаар — Лорн възнамеряваше да се срещне с бунтовниците, които се бореха срещу иргаардците. В Долхам брат Ярл беше оставил Лорн и другите, за да се опита, доверявайки се на указанията, които му беше дала, да намери Леня или някой друг, който да е в състояние да го отведе при нея. Но времето бе минало. Повече от два месеца бяха минали, откакто Леня се беше върнала във Вейлд, а той бе останал в Ориал и се мъчеше да накара Върховното кралство да даде подкрепата си на галаарските бунтовници. Брат Ярл не знаеше дали връзките на младата жена в Долхам бяха все така валидни и сигурни. Но беше убеден, че трябва да отиде сам на срещата им — и беше тръгнал, като определи среща на Лорн на следващия ден в „Трите кресли“.
— Три часа — повтори Лорн. — Това започва да става опасно.
— Зная. Но можем единствено да чакаме и да се надяваме. Следвах указанията на Леня буквално. По принцип тя би трябвало вече да знае, че съм в Долхам и я търся.
— Ако изобщо се намира в Долхам и ако с нея не се е случило нещо. Градът сигурно гъмжи от предатели и иргаардски шпиони.
Брат Ярл се сдържа да не се прекръсти, докато си мислеше за Леня.
— Човекът, на когото предадох съобщението си, беше там, където Леня ми каза, че ще го намеря — каза той. — И беше свободен.
— Но може би иргаардците го наблюдават — възрази Лорн, който не се чувстваше спокойно.
— В такъв случай досега сигурно щях да съм заловен или убит. Това е една от причините, поради които настоявах да отида сам.
— Не е сигурно.
Лорн категорично предчувстваше някаква опасност. Не знаеше как и нямаше представа защо, но инстинктът му крещеше, че са застрашени.
— Да тръгваме — реши той.
— Сега? А Леня?
— Все ще намерим начин да стигнем до бунтовниците. Или да ги накараме да се свържат с нас. Сега обаче трябва да се омитаме. Това място никак не ми харесва.
— Да почакаме поне още един час!
— Не! Сега! — заповяда Лорн, който вече ставаше.
Изведнъж в кръчмата избухнаха викове от радост и гняв. Единият гигантски саламандър току-що беше убил другия за щастие на едните залагащи и за нещастие на другите. По инстинкт Лорн се обърна към клетката за битки, в която собственикът на победилия саламандър скочи, за да вдигне на ръце своето животно под възторжените възгласи и виковете. Тогава срещна суровия поглед на убиеца, който вървеше към тях, като държеше оръжието си прилепнало към бедрото. Логан също беше забелязал един убиец. Наблюдаваше го от известно време с крайчеца на окото си и беше готов да го посрещне, когато мъжът се приближи едновременно със съучастника си. Логан бързо го сграбчи, като извади кама от ръкава си вместо единия от мечовете си. Прониза го в сърцето и като завъртя няколко пъти забитото до дръжката оръжие, задържа убиеца да не падне. Той умря с хълцане, но без да извика. Лорн също парира противника си, като изви ръката му зад гърба му и го залепи за стената. После го хвана за косата със свободната си ръка и разби главата му в стената с три удара. Всичко стана много бързо и по възможно най-дискретния начин за претъпкана кръчма. За щастие, саламандърът беше ударил собственика си с опашка през лицето и се беше изплъзнал от ръцете му. Беше изскочил от клетката и се промушваше под масите и между краката на клиентите, които се отдръпваха от него, като избухваха в смях или се опитваха да го хванат. Разтревожен при мисълта, че саламандърът му може да бъде наранен, собственикът го гонеше, като викаше да не го закачат.