![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
В дъното на една уличка от раздалечени дъски Леня почука на една вратичка по уговорен начин. Мина известно време без нищо да се случи и младата жена тъкмо се канеше да почука отново, когато вратичката се открехна.
— Какво има? — попита един юноша.
— Аз съм — отвърна Леня. — Водя двама ранени.
Юношата остави вратата отворена и — без да го е грижа за нищо — изчезна зад една завеса. Леня познаваше мястото. Въведе Лорн и останалите в къщата, после минаха през една много ниска стая. Тя беше мебелирана с изцапана маса, две табуретки и голям шкаф с чекмеджета, чиито рафтове се огъваха под тежестта на шишета и чаши. Върху масата лежеше отворен хирургически набор, страховитите му инструменти лъщяха на светлината на големия фенер, окачен на тавана. Лорн забеляза, че на четирите краища на масата имаше ремъци, с които можеше да се привърже болен. Във въздуха се носеше мирис на кръв и на стара пот.
„Също като в залите за мъчения“ — помисли си Лорн.
Четвърт час по-късно един дребен мъж, който не беше попитал нищо, грижливо превързваше ръката на Логан. Притиснал кърпа към раната си, която вече не кървеше, Лорн чакаше своя ред и разговаряше тихо с Леня и брат Ярл.
— Шпионите на Черната хидра наблюдаваха мястото, където бяхте оставили съобщението за мен — обясняваше младата жена. — Не знаех, но се оказа, че е започнало още преди да замина за Ориал. Необходимо ни беше малко време, за да го разберем, и тогава решихме да не предприемаме нищо, а да си отваряме очите в случай че се появите. Което и стана, в крайна сметка. За жалост, късно реагирахме и вие знаете останалото.
— Не се справяте толкова зле — каза брат Ярл.
— Благодарение на Ейрал.
— Да, благодарение на Ейрал.
Монахът рицар и младата жена се прекръстиха заедно. Лорн се въздържа и каза:
— Трябва да се срещна с брат ви.
Очите на Леня заблестяха.
— Носите ли добра новина? Върховното кралство реши ли най-накрая да…
Брат Ярл сложи ръка върху нейната.
— Новината е добра — каза той меко. — Но не е тази, на която се надявате.
Леня помръкна.
— Не… не разбирам.
— Върховното кралство няма да направи нищо, за да ви помогне — заяви Лорн. — Не иска да поема риска за открита война с Иргаард, дори и за Меча на кралете. С мен има само шепа мъже и ви предлагам моята помощ единствено от мое име. Но имам план.
— Какъв?
— Заведете ме при брат ви и ще научите заедно с него.
Младата жена се обърна към брат Ярл и го погледна въпросително.
— Кълна ви се, че не зная нищо за този план — каза той. — Доколкото ми е известно, рицарят не е споделил с никого намеренията си по този въпрос. Но съм убеден, че трябва да му се доверите.
Леня помисли за миг, после каза:
— Брат ми е в планините. Бие се. Пътуването дотам е дълго и изпълнено с опасности, особено през зимата.
— Кога тръгваме? — попита Лорн.
— Утре. Ще бъдете ли готови?
— Ще бъдем.
Когато пристигнаха, Лорн и хората му бяха принудени да оставят конете си на твърда земя, в една от процъфтяващите конюшни на влизане в града. После бяха последвали брат Ярл до хана „Червената слама“ където Леня му бе казала да отседне, ако дойде в Долхам. Макар че от квартала имаше какво още да се желае, мястото беше дискретно и собственикът знаеше да си държи езика. Ханът имаше и предимството, че беше една от високите постройки, построени на твърда земя — доколкото изобщо можеше да се намери педя твърда и суха земя в този езерен град. До него се стигаше по външно стълбище, което се издигаше над мъглите и стигаше до първия етаж.
Бяха наели таванските помещения и бяха сами там. Да спят на прости сламеници не ги притесняваше. Когато Лорн се върна, всички чакаха, независимо от късния час, и убиваха скуката както можеха, защото беше по-добре да не се показват из града. Йерас точеше едно острие, което вече бръснеше. Кай четеше. Емрин, Енград, Лиронд и Ройс играеха карти. Вард си лъскаше ботушите. Беор машинално търкаляше зарчета. А Нае говореше тихо с един новодошъл в ъгъла, който беше направила за себе си зад едно одеяло, заковано за гредата. В Ориал Лорн още не беше съобщил, че възнамерява да тръгне да търси Меча на кралете, когато Нае заяви, че и тя ще е част от експедицията. Нито Лорн, нито Вард — които знаеха колко е способна и твърдоглава — не бяха намерили какво да възразят. Впрочем тя от никого не искаше позволение.
Всички си отдъхнаха, когато видяха Лорн и Логан да се връщат заедно с брат Ярл: бяха всички, при това живи и здрави.
Или почти.
— Ранени сте — каза Вард. — Какво се случи?