Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Там, където най-малко ни очакват, лорд, в най-защитеното място. Долината Лъг. Право нагоре по кръста! Право в сърцето! — той вдигна ръка, за да спре шумното одобрение на присъстващите. — Долината е тясна — каза той, — и никой не би могъл да заобиколи стената ни от щитове откъм фланговете. Пътят минава през реката и прави брод северно от долината. — Артър беше свил вежди, опитвайки се да си спомни мястото, което беше виждал веднъж в живота си. Но той имаше войнишка памет за терени и му беше достатъчно да види дадена местност само веднъж, за да я запомни.
— Ще трябва да поставим хора на западния хълм, за да не позволим на техните стрелци да ни обсипват със стрели, но веднъж доберем ли се до долината, кълна се, че никой не може да ни мръдне оттам.
Агрикола обаче имаше възражения.
— Да, ние можем да се задържим там — съгласи се той, — но как ще си пробием път до там? Горфидид е оставил в долината двеста души, а може и повече. И сто човека да бяха, пак могат да защитават подстъпа към долината цял ден. Докато ние си пробиваме път към долината, Горфидид ще успее да доведе своите пълчища от Браногениум. И което е по-лошо, ирландските Черни щитове, които са на гарнизон в крепостта на Коелс Хил, могат да се спуснат на юг и да ни излязат в тил. Така че дори и да се доберем до долината, дори и да се укрепим между тесните й склонове, лорд, ние просто ще бъдем избити там.
— Ирландците от Коелс Хил не са страшни — каза Артър безгрижно. Той беше възбуден и не го сдържаше на едно място — започна да се радхожда нагоре-надолу по подиума докато обясняваше и убеждаваше. — Моля ви, кралю господарю — обърна се той към Тюдрик, — помислете какво ще стане, ако чакаме тук. Врагът ще дойде, ние ще се оттеглим зад непревземаемите стени и те ще нападнат земите ни. Ние ще оцелеем до средата на зимата, но ще остане ли жив човек в Гуент и Думнония? Не. Тези хълмове на юг от Браногениум са стените на Горфидид. Ако успеем да пробием тези стени, той ще трябва де се бие с нас и ако го накараме да се бие с нас в долината Лъг, той ще бъде разгромен.
— Ще ни спрат неговите двеста войника в долината — настоя Агрикола.
— Те ще изчезнат като мъгла — заяви Артър уверено. — Това са двеста човека, които никога не са виждали бронирани коне в битка.
Агрикола поклати глава.
— Долината е преградена с повалени дървета. Бронираните коне няма да могат да минат — поясни Агрикола и блъсна юмрук в разтворената си длан — Дотук и край — каза той просто и неговият тон накара Артър да седне. В залата се промъкна предчувствие за поражение.
— Дали бих могъл да кажа и аз нещо? — обади се Мюриг, синът на Тюдрик. Гласът му беше странно писклив и в тона му се долавяше сприхавост. Освен това Мюриг изглежда недовиждаше, защото всеки път, когато се вглеждаше в някой в центъра на стаята, той присвиваше очи и навеждаше глава напред. — Това, което бих искал да попитам — каза той след като неговият баща му разреши да се обърне към съвета, — е, защо изобщо трябва да се бием?
Мюриг зададе въпроса и започна бързо да мига. Никой не отговори. Въпросът бе толкова изненадващо прям.
— Позволете ми, ако може, разрешете ми да обясня — каза Мюриг с педантичен тон. Може и да беше млад, но той имаше самочувствието на принц, въпреки че лично аз се дразнех от фалшивата скромност, с която обличаше изказванията си. — Ние трябва да се сражаваме с Горфидид — поправяйте ме, ако греша — защото сме стари съюзници на Думнония. Този съюз ни е донесъл много добрини, не се и съмнявам, но, доколкото разбирам, Горфидид няма претенции към трона на Думнония.
Ние думнонците заръмжахме, но Артър вдигна ръка, за да въдвори тишина и подкани Мюриг да продължи. Мюриг премигна и подръпна кръста на врата си.
— Просто се чудя защо трябва ние да се бием? Каква е нашата, ако мога така да се изразя, „casus belli“?
— Какво се бели? — провикна се Кълхуч. Той ме видя като пристигнах и дойде да ме поздрави. Сега стоеше до мен и тихо ми каза: — Изтънели са им щитовете на тия копелета, Дерфел, и те се опитват да се измъкнат.
Артър отново се изправи и учтиво заговори на Мюриг.
— Причината за тази война, лорд принц, е клетвата, положена от вашия баща, да пази трона на крал Мордред. А очевидно желанието на крал Горфидид е да отнеме престола от моя крал.
Мюриг сви рамене.
— Но — поправяйте ме, моля, умоляваме ви, — но доколкото разбирам от тези неща, Горфидид няма за цел да лиши крал Мордред от престола.
— Ти откъде знаеш? — провикна се Кълхуч.
— Има такива данни — каза Мюриг раздразнен.
— Копелетата са говорили с врага — прошепна Кълхуч в ухото ми. — Получавал ли си някога удар в гърба, Дерфел? Щеше да знаеш как се чувства Артър сега.