Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
И аз тръгнах с Галахад. Той не искаше да го придружавам, защото смяташе, че животът ми ще бъде в опасност в Поуис, но аз спорих с него така, както никога преди не бях спорил. Говорих и с Артър като го убеждавах, че поне един думнонец трябва лично да чуе намеренията на Горфидид по отношение на нашия крал. Тогава Артър се застъпи пред Галахад за мен и накрая Галахад се съгласи. Ние бяхме приятели, но заради моята безопасност Галахад настоя да пътувам като негов слуга и да нося неговия символ на щита си.
— Ами ти нямаш символ — казах аз.
— Вече имам — отвърна той и заповяда щитовете ни да бъдат украсени с кръстове. — Защо не — попита ме той, — нали съм християнин.
— Изглежда ужасно — казах аз. Бях свикнал да виждам на бойните щитове дракони, орли, бикове, елени, а не някакви религиозни геометрични фигури.
— На мен пък ми харесва — каза той, — освен това, Дерфел, ти сега си мой смирен слуга, така че твоето мнение изобщо не ме интересува.
Аз се опитах да го цапна по ръката, но той се изплъзна и се засмя. Бях принуден да яздя до Каер Сус. През всичките години, прекарани с Артър, така и не се научих да яздя свястно. Винаги ми се е струвало, че трябва да седна точно на гърба на коня. Но като седнеш така, не можеш да обхванеш тялото на животното с колене, затова трябва да се плъзнеш напред докато спреш зад врата му. Тогава краката ти висват надолу и се поклащат точно зад предните крака на коня. Накрая започнах да си пъхам стъпалото под колана на седлото, за да намеря някаква опора. Това направо обиди Галахад, който много се гордееше с майсторската си езда.
— Защо не яздиш като хората — каза той.
— Ами няма къде да си сложа краката!
— Конят има четири. Ти колко още искаш?
Яздихме до Каер Лъд, най-важната крепост на Горфидид след граничните хълмове. Градът беше разположен на едно възвишение, около което обикаляше река. Ние решихме, че часовоите тук няма да бъдат толкова предпазливи, колкото войниците, охраняващи римския път при долината Лъг. Но въпреки това ние не разкрихме целта на посещението си в Поуис, просто казахме, че сме воини без земя от Арморика и искаме да влезем в кралството на Горфидид. Като разбраха, че Галахад е принц, часовоите настояха да го придружат като почетен ескорт до командващия градския гарнизон. Така че те ни преведоха през целия град, който беше пълен с въоръжени мъже — пред всяка врата стърчаха копия, а на пейките пред кръчмите бяха накамарени бойни шлемове. Командващият на гарнизона беше един нервен мъж, който очевидно ненавиждаше отговорността да бъде командващ на такъв огромен гарнизон.
— Още като видях вашите щитове, разбрах че трябва да сте от Арморика, лорд принц — каза той на Галахад, — Този символ е толкова странен за нашите провинциални очи.
— И толкова почтен за моите — каза тежко Галахад без да обръща внимание на моите погледи.
— Разбира се, разбира се — каза командващият. Той се казваше Халсид. — И вие, разбира се, сте добре дошли, лорд принц. Нашият Велик крал приветства с добре дошли всички… — той замълча смутен. Тъкмо щеше да каже, че Горфидид приветства всички безимотни воини, но тези думи можеха да наранят един принц от Арморика, останал без кралство. — Всички смели мъже — завърши най-накрая мисълта си командващият. — Вие не смятате да останете тук, предполагам. — каза той, очевидно разтревожен, че това ще увеличи гърлата в града, който и без нас беше пренаселен.
— Бих искал да отида в Каер Сус — каза Галахад. — Заедно с моя слуга — махна той с ръка към мен.
— Дано Боговете ви помогнат да стигнете бързо, лорд принц.
Така влязохме в кралството на врага. Яздехме през тихи долини. По нивите бяха наредени на кръстци току що отрязани царевични стъбла, а дърветата в овощните градини бяха натежали от узрели ябълки. На следващия ден черният път, по който яздехме, ни отведе сред хълмовете. Той извиваше покрай големи влажни гори, докато накрая стигнахме до билото на възвишенията и преминахме през прохода, който водеше към столицата на Горфидид. Потръпнах нервно, когато видях грубите наземни укрепления около Каер Сус. Уж армията на Горфидид се събираше около Браногениум, а тук бъше пълно с войници. Те си бяха издигнали набързо каменни жилища и ги бяха покрили с чим. На стените на крепостта се вееха осем знамена, които свидетелстваха, че във войските на Горфидид бяха дошли да служат мъже от осем кралства.
— Осем ли? — попита Галахад. — Аз знам само Поуис, Силурия и Елмет. Кой са другите?
— Корновия, Демеция, Гуинед, Регед и Черните щитове от Демеция — довърших аз мрачния списък.