Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Тя го обича. Нейното място е при него.
— Не и в Тампл. Ако не желае да се върне обратно във Вазаро, то тогава може да остане тук, в дома ми, където е под моя закрила и защита…
— Тя вече не е дете. Ти не можеш да я защитаваш от всичко и от всички. Двете с нея трябва да правим онова, което трябва!
— Дявола не мога да го… — изрече несдържано Жан Марк. — Би следвало да дам нареждане на Леон да ви запуши устата с парцали, да ви върже и да ви откара обратно във Вазаро.
— Тогава още по-сигурно бихме се върнали обратно. — Тя се усмихна. — Знам колко си привързан към Катрин, но ти не носиш вече отговорност за нея. Тя е съпруга на Франсоа сега. — Жулиет се обърна и се запъти към вратата. — А сега си тръгвам, за да можеш да се облечеш. Да пратя ли Леон горе с вода? — Тя го погледна. — Това не спада към задълженията му и сигурно ще го направи неохотно. Впрочем, Жан Марк, неразумно е да искаш да се оправяме само с Робер и Мари. Защо си махнал всички останали?
— Реших, че така ще бъде най-добре. Напоследък имах върволица посетители, за чието присъствие не биваше да научава никой.
— Кои именно? — Тя го погледна с любопитство и ненадейна болка я прониза. — Някоя… жена ли? Всъщност би трябвало да съобразя това. Ти винаги си имал любовница, а пък мен ме нямаше…
— Цели седем седмици и три дни — каза Жан Марк тихо. — Колко часа са това не знам, но със сигурност бих могъл да ти кажа, ако не беше нахлула в стаята ми и не беше ме изтръгнала от сладкия ми сън.
— Ах, така ли? — Тя отново усети, че се задушава и в нея заблещука надежда. — Банкерите са много добри в смятането, нали?
— Ако желаят да упражняват с успех професията си. — Той поклати глава. — Никакви други жени, Жулиет. Нямах никакво желание да те заменям в леглото си с някоя друга. Още една победа за теб.
— Къде беше миналата нощ?
— Взех участие в едно от онези скучни и тягостни тайни сборища, които се оказват необходими при тъмни съзаклятия. Кажи ми, има ли написано някакво правило, че те трябва да се провеждат всякога посред нощ?
— Съзаклятия ли?
Той се усмихна колебливо.
— Надявах се, че ще съм освободил твоя малък Луи Шарл от Тампл преди завръщането ти, ала както винаги твоето поведение е непредсказуемо.
— Луи Шарл? — Тя го погледна удивено. — Значи ти ни помагаш?
— Моя скъпа Жулиет, ако бъда въвлечен в някое дело, то трябва да поема всичко в свои ръце.
— Откъде накъде?
— Да предположим, защото съм честолюбив.
— Не, аз искам да знам откъде накъде ти също участваш?
— Нима очакваш сега да ти кажа, че го правя заради паметта на кралицата или че служа за благото на страната? — Той поклати глава. — Не, аз не съм идеалист.
— Ако подпомогнеш бягството на Луи Шарл, това би могло да ти струва главата.
— Не и обаче, ако всичко протече по плана.
— И защо поемаш риска върху себе си?
— Каприз!
Тя разтърси глава в знак, че не му вярва.
— Кажи ми, Жан Марк!
Той забави отговора си.
— Защото не съм съгласен едно дете само заради на произхода си да се превръща в заложник на една или няколко нации — обясни той. — И защото никога вече не бих желал да те виждам така сломена и покъртена, както в деня на екзекуцията на Мария Антоанета.
Надеждата й внезапно нарасна и премина в блаженство.
— Аз не бях сломена.
Той се подсмихна.
— Да, сломена не, но напълно съкрушена!
Той направи жест, сякаш искаше да я изпъди от стаята.
— А сега върви и дай нареждане да приготвят банята ми! След една хубава баня ще бъда по-добре подготвен да се захвана с теб и Катрин.
Час по-късно Жан Марк се спусна надолу по стълбите и видя Жулиет да влиза през входната врата.
— Много закъсня! — подвикна му тя весело. — Катрин вече замина! Току-що я изпратих с моята карета за Тампл. Ако желаеш да спориш с нея, ще трябва да отидеш там, което обаче би било твърде глупаво от твоя страна.
Жан Марк прие тази новина по-скоро невъзмутимо, отколкото ядосано.
— Мъдър шахматен ход — каза той с безразличен глас. — В такъв случай, вместо с нея, ще се препирам с теб. Ела да ми правиш компания за закуска!
— Отдавна съм закусила. — Тя го последва в малката стая, предназначена за закуска. — Вече е почти следобед. Би следвало не да закусваш, а да обядваш.
— За това няма да спорим при нашия разговор. Нека по-добре размислим дали присъствието ти тук, в Париж, може да донесе нещо добро.
— Аз мога да рисувам ветрила. Мога да кръстосвам насам-натам като куриер.
— Създали сме нова мрежа. Не познаваш тези хора, а пък и те не те познават.
— Много предвидливо! Франсоа разправяше как не го напускало подозрението, че граф дьо Прованс е вкарал доносник в групата на роялистите от кафене „Дю Ша“. — Тя свъси вежди. — Но ти не бива да позволяваш графът да почувства, че знаеш нещо за този доносник, иначе той ще предприеме други стъпки, за да блокира нашето начинание.