Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Заминаха си. Освен Мари и мен в къщата няма никой. Мосю Андреас ги освободи в деня след вашето заминаване.
— Колко странно! — Жулиет смръщи чело. — Искам да говоря с него. Къде е той?
— Още не е станал.
— Всемогъщи Боже, вече е почти обяд. Та той винаги е бил ранобудник. — Тя се ококори. — Да не е болен? — И полетя по коридора към стълбите. — Трябва да го видя незабавно! Катрин, обърни внимание да не се повреди портретът на Мишел при разтоварването!
Миг по-късно тя нахлу в полутъмната стая на Жан Марк.
— Какво се е случило? Болен ли си? Знаех си, че не биваше да заминавам. — Тя видя, че някой се размърда в леглото и изтича до прозореца, за да вдигне завесите. — Ни един слуга няма вече в къщата, а ти си болен!
— Жулиет… — Гласът на Жан Марк, сънен и пресипнал, се разнесе от леглото. — Какво търсиш тук, за Бога?
— Крайно време беше да се завърна. — Тя изтича до леглото и се хвърли в прегръдките му. Преди той да успее да направи каквото и да е било движение, тя покри лицето му с целувки. — Ах, Жан Марк, колко ми липсваше! Моля те, не се разболявай! Тичах нагоре по стълбите и си мислех: „Ами ако е болен? Ами ако умре?“ Не бих могла да го понеса, ако ти…
— Шшт! — Той я прегърна и я притисна към себе си. — Аз изобщо не съм болен.
— А защо тогава си още в леглото?
— Поради една много основателна причина — легнах си едва на зазоряване.
Тя чу как бие сърцето му и се сгуши доволна в него, така че бузата и се притисна в космите на гърдите му. Живот…
— Не беше много мило от твоя страна така да ме плашиш!
— Мога ли да ти обърна внимание върху обстоятелството, че нямах никаква представа за пристигането ти? Защо не ме уведоми… ах, няма никакво значение! — Той отмести малко главата й от себе си, за да я целуне.
Тя се притисна по-плътно до него, обзеха я радост и облекчение. Той беше здрав и читав, и те бяха отново заедно!
Жан Марк вдигна глава. Дъхът му се учести.
— Един от двама ни е по-нетърпелив и това май си ти, Жулиет, събличай се! Dieu, колко ми липсваше!
— Нима? Е, аз това и целях. — Тя го погледна, обзета от съмнение и подозрителност. — Наистина ли ти липсвах, Жан Марк?
— Да, наистина. — Той захвърли шапката й. — Което възнамерявам веднага да ти докажа, ако имаш добрината да се съблечеш…
— Не мога. — Тя се освободи неохотно от прегръдките му и стана. — Щом не си болен, трябва да се облечеш и да слезеш долу. Катрин е тук.
— Катрин ли? — Жан Марк повдигна учудено вежди. — Как така? Защо е дошла? Би трябвало да остане във Вазаро. Нито една от вас не биваше да идва в Париж!
— Ти знаеш, че щях да дойда — каза тя тихо. — Не бива да те оставям сам-самичък тук, а отгоре на всичко има и нещо друго, което трябва още да свърша.
Жан Марк отметна завивката си, изправи се и посегна към утринния халат.
— По дяволите, не си ли чула какво става тук? Якобинците вилнеят и безчинстват като обезумели, арестуват и убиват всеки, който им попадне пред очите. Те екзекутираха всички жирондисти и аристократи, които им паднаха в ръцете, а освен това и всички останали, срещу които си имаха нещо наум. От екзекутирането на кралицата насам гилотината работи денем и нощем. Тук за вас е прекалено опасно.
— Гилотината! — Споменът за оня ден на Площада на революцията я накара да настръхне: Кралицата в нейните прелестни тъмночервени обувки е висок ток… — Значи отново безчет мъртви!
Жан Марк закопча утринния си халат и се обърна към нея.
— Върни се обратно във Вазаро! При толкова много жертви смъртта на отделния човек се е превърнала в ежедневие. Ако те изправят пред трибунала, надали ще имам възможност да те спася.
Тя се опита да се усмихне.
— А ако трябва да си сложа главата под гилотината, това ще те трогне ли? Много се надявам да е така! Би било страшно жалко, ако никой не скърби за мен.
— Напротив, ще ме трогне — каза той съвсем бавно. — Толкова много, че бих бил принуден да търся възможност както за унищожаването на гилотината, така и на нацията, в чието име е била употребена срещу теб.
В очите й се появи изумление. Тя усети, че не й достига въздух.
— Колко… необичайно! Значи ти ще скърбиш за мен?
— Боже милостиви, не казах ли… — Той прекъсна мисълта си и се извърна, за да не може да види лицето му. — Франсоа в този случай би ми изтъкнал доста аргументирано, че излагам на опасност човешките права, следователно най-добре е да се опитаме да избегнем всичко това. Върни се обратно във Вазаро!
Тя поклати глава отрицателно.
— Дори и да си тръгна, Катрин ще остане. Тя възнамерява да отиде при Франсоа в Тампл.
— Не! — Жан Марк се мяташе из помещението като ранен звяр. — Откъде накъде?