Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Не така добре като нас, очевидно.
— Не вас — нас.
— Те наистина мразят вас, роботите. Не че обичат особено човеците — в края на краищата ние сме ви създали много-много отдавна. Ние сме виновните.
— Те са толкова странни…
Той кимна.
— Според мен ще стоят в дигиталния резерват, докато Марк и Сибил ги прехвърлят в древното им състояние на спори. Някога са преживявали в подобно състояние повече от едно цяло завъртане на Галактиката.
— Това, че си сигурен, не е достатъчно за Данийл — рече тя. — Той иска те да бъдат унищожени.
— Няма как. Ако Данийл ги нападне, ще се наложи да дръпнем шалтера на Транторската мрежа. И Империята ще побеснее. Така че той е в безизходица — гневи се, но не може да направи нищо.
— Надявам се, че си преценил добре баланса — каза тя.
Някаква мисъл проблесна в ума му. Нападенията на автоматите над хората на Ламурк ги бе дискредитирала в очите на обществото. Сега в цялата Галактика бунтът им щеше да бъде потушен. А след време и меми-умовете щяха да напуснат Трантор.
Хари се намръщи. Данийл би желал и двете неща да станат.
Без съмнение той бе заподозрял, че меми-умовете са оцелели и че може би действат на Трантор. А не бе ли възможно ходовете на Хари, включително и убийствата на хората на Ламурк, да са хитро замислени от Данийл? Можеше ли един робот така точно да предсказва какво ще направи той, Хари?
Стана му хладно. Подобна способност би била невероятна. Свръхчовешка.
Скоро щяха да се справят с автоматите и тогава Трантор щеше да има проблеми с производството на собствена храна. Хората трябваше отново да се научат да изпълняват някои задачи и оформянето на тези работници отново като социално зачитана група щеше да отнеме цели поколения. Междувременно десетки други светове трябваше да изпращат на Трантор храна — тънко и уязвимо спасително въже. Дали Данийл не бе замислил и това? С каква цел?
Беше нервен. Виждаше как работят обществените сили отвъд погледа му.
Дали подобно находчиво мислене беше плод на хилядолетния опит и висш позитронен разум? Само за миг Хари бе споходен от видение, едновременно странно и безкрайно от човешка гледна точка. В това ли се бе превърнала безсмъртната машина?
После прогони идеята. Беше твърде тревожна, за да размишлява над нея. По-късно, може би когато приключеше с психоисторията…
Забеляза, че Дорс го гледа втренчено. Какво бе казала? О, да…
— Оценката на равновесието, да. Започвам да се уча на тези неща. Волтер и Жана вършат публичната работа, Юго сега е председател на матистката катедра и на мен всъщност ми остава време за мислене.
— И с радост да понасяш разни глупаци?
— Академичния потентат ли? Сега поне я разбирам. — Той се вгледа в Дорс. — Данийл казва, че ще напусне Трантор. Изгубил е много човекоподобни роботи. Има ли нужда от тебе?
Тя го гледаше, огряна от мекото сияние. Програмите й за лицеизраз работеха трудно.
— Не мога да те напусна.
— По негова заповед ли?
— По моя.
Той скръцна със зъби.
— Загиналите роботи… познаваше ли ги?
— Някои. Заедно се обучавахме навремето, когато…
— Не бива да криеш нищо от мен. Знам, че трябва да си поне на един век.
Тя зяпна изненадано, после бързо затвори уста.
— Как разбра?
— Знаеш повече, отколкото трябва.
— И ти — поне в леглото — изкикоти се тя.
— Научих го от един познат пан.
Тя се разсмя закачливо, после стана сериозна.
— На сто шейсет и три съм.
— С бедра на тийнейджърка. Ако се бе опитала да напуснеш Трантор, щях да те блокирам.
Тя примигна.
— Наистина ли?
Той прехапа устна и се замисли.
— Ами… не.
Тя се усмихна.
— По-романтично щеше да е, ако бе казал „да“…
— Имам навик да съм честен — но е по-добре да го зарежа, ако искам да си остана Първи министър.
— Значи щеше да ме оставиш да си отида? Все още ли мислиш, че го дължиш на Данийл?
— Ако той бе решил, че заплахата за тебе е толкова голяма, щях да уважа преценката му.
— Все още ли ни уважаваш толкова много?
— Роботите винаги са работили всеотдайно за Империята. Малцина от хората го правят.
— Не се ли чудиш с какво сме предизвикали у пришълците желанието за мъст?
— Разбира се, че да. Знаеш ли?
Тя поклати глава, втренчена в огромния въртящ се диск. Сини, тъмночервени и жълти слънца обикаляха по орбитите си след черен прах и безредие.
— Било е нещо ужасно. Данийл е бил свидетел и не иска да говори за това. В нашата история не се споменава нищо — проверих.
— Една хилядолетна империя си има свои тайни. — Хари гледаше как сто милиарда пламтящи звезди бавно се въртят. — Повече се интересувам от нейното бъдеще — и спасение.