Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Без съмнение вие не сте взели насериозно онази моя мъничка шега?
— Чувството ми за хумор не включва изнудване.
Широко разтворени очи, лека нотка на ярост в тона.
— Опитвам се просто да вляза във връзка с вашата администрация.
— Естествено. — Имперските маниери бяха такива, че не биваше да изтъква възможната й роля в заговора на Вадо на Панукопия.
— Бях сигурна, че ще получите поста. Малката ми шегичка… е, бе проява на лош вкус…
— Извънредно лош.
— Вие не говорите много — достойно е за възхищение. Моите съюзници бяха толкова впечатлени от вашия, хм, директен подход към кризата с автоматите, убийствата покрай Ламурк…
Значи, това било. Бе показал, че не е непрактичен академик.
— Директен? А какво ще кажете за „безжалостен“?
— О, не, изобщо не мислим така. Прав сте да оставите Сарк да „догори“, както така красноречиво се изразихте. Въпреки че Сивите искаха да се намесят и да превържат раните. Много мъдро — не и безмилостно, не.
— Дори при възможността Сарк никога да не се възстанови? — това бяха въпросите, които той си задаваше по време на безсънните нощи. Хора умираха, за да може Империята да живее… още малко.
Тя махна с ръка.
— Както казах, от толкова време исках специална връзка с Първи министър от нашата класа…
Той отлично разбираше, че тя използва думите, за да прикрие мисълта, а не да я разкрие. Трябваше да я изтърпи известно време. Тя продължаваше да дърдори, а той обмисляше как да се справи с едно завързано условие в уравненията. Вече бе овладял изкуството привидно да следи с очи, движения на устата и от време на време да измърморва нещо. Точно това правеше програмата-филтър за триизмерното му изображение, без той да се замисля над лицемерието на жената пред него.
В известен смисъл я разбираше. Властта за нея нямаше стойност. Трябваше да се научи да мисли по този начин и дори да действа по този начин. Но не можеше да остави това да засегне истинското му аз, личния живот, който безмилостно щеше да крие.
Най-накрая се отърва от нея и въздъхна облекчено. Вероятно е добре да те възприемат като безскрупулен. Онзи тип, Ним, например; можеше да нареди да го открият и дори да го екзекутират, задето бе играл двойна игра в оная история с „Артифис асоушиейтс“.
Но защо? Милостта беше по-ефикасна. Хари изпрати бързо съобщение до охраната с нареждане Ним да бъде въдворен на продуктивно място, където обаче талантът му за предателство да не намира приложение.
Имаше да изпълни още една задължителна роля, преди да избяга. Дори и в Стрилинг не можеше да избегне имперския дълг.
При него, един по един, влезе делегация на Сивите. Те уважително представиха аргументите си относно кандидатските изпити за постове в Империята. Резултатите от тестовете от няколко века насам спадаха. Едни твърдяха, че Висшият съвет бе увеличил броя, защото все по-малко хора желаеха да заемат постове в Империята, други — че тестовете не били справедливи за всички. Тези от големите планети изтъкваха, че по-силната гравитация ги правела по-бавни. Тези от планетите със слаба гравитация пък си имаха обратен аргумент, подкрепен от диаграми и многобройни факти.
Хари изключи, без много да му мисли, като започна да размишлява върху психоисторическите уравнения чак до края на срещата.
18.
Двамата с Дорс наблюдаваха как огромната светеща спирала се вие под тях във вечната нощ.
— Подобни привилегии ми харесват — рече мечтателно тя. Съзерцаваха зрелището сами. Светове, живот, звезди — всички разпръснати във вечния мрак като диамантени отломки.
— Да влезеш в двореца, само за да разгледаш изложбените зали на императора ли? — той бе наредил всички коридори да се разчистят.
— Да се измъкнеш от съгледвачи и подслушвачи.
— Ти… да не си получила вест от…?
Тя поклати глава.
— Данийл измъкна почти всички останали от нас от Трантор. Малко неща ми казва.
— Съвсем сигурен съм, че меми-умовете няма да предприемат нов удар. Те се страхуват от роботите. Отне ми известно време, докато разбера какво се крие зад приказките им за отмъщение.
— Смес от омраза и страх. Твърде човешко.
— И все пак според мен те си отмъстиха. Казват, че преди да дойдем ние, Галактиката кипяла от живот. Има цикли от безплодни епохи и после на изобилстващи от плод. Не зная защо. Очевидно това се е случвало няколко пъти преди на интервали от една трета от милиарда години — огромно пресъхване на разумния живот, след което оставали само спори. А сега те са влезли в нашата Мрежа и са се превърнали в дигитални изкопаеми.
— Изкопаемите не убиват — жлъчно рече тя.