Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
[Няма да останем тук]
[Защото това място е обречено]
Хари залитна под напора на мразовития вихър.
— Трантор?
[И още много]
— Какво искате?
[Лелеяната ви съдба е да плавате сред спиралните ръкави]
[И дълго да трептите сред пламъците на галактическия център]
Хари си спомни тукашните структури, сложните светещи плетеници.
— Вие можете ли го?
[Ние можехме да се превръщаме в спори]
[Някои от нас са живели преди в това състояние]
[В такова състояние искаме да се върнем]
[Или инак ще унищожим всички ваши „роботи“]
— Това не влизаше в уговорката ни! — извика Хари. Проливен, студен дъжд го обля, но той извърна лице нагоре, към струпващите се гневни облаци и полите им от разпенени светкавици.
[Как ще ни спрете?]
[Макар че това изтощи капацитета ни]
[Ние можем да докараме трантор до глад]
Хари се намръщи. Напоследък научаваше много неща за властта и то доста бързо.
— Много добре. Ще се погрижа да започнат проучвания как ви бъде придадена материална форма. Знам кой може да го направи. Освен това Марк и Сибил знаят да си мълчат.
Волтер попита:
— Защо искате да напуснете сцената толкова прибързано?
[Иде нов пожар]
[За хората по цялата галактика]
[Ще наблюдаваме разрухата]
[Като спори от галактическия център]
[Там никой не може да ни причини зло, и ние — на никого]
Под обагрящото се в пурпур небе се материализира блещукащ кристал с остри игли. От блок данни Хари научи чуждата технология, която някога бе оформила това стабилно, яко убежище на дигиталния разум.
[Трантор някога бе идеалното място за нас]
[С богати ресурси]
[Вече не е така]
[В прииждащата нестабилност се таи опасност]
— Хммм — рече Волтер. — И ние с Жана може да искаме същото като вас.
— Чакайте, вие двамата — заговори бързо Хари. — Щом искате да тръгнете с тези… тези… неща, да живеете в семенце сред звездите — то трябва да го заслужите.
Жана се намръщи.
— Засега мога да направя така, че да се ширите в безопасност из цялата Мрежа. В замяна… — той погледна нервно Волтер — искам да ми помогнете.
— Ако каузата е свещена, с готовност — обади се Жана.
— Свещена е. Помогнете ми да ръководя! Винаги съм смятал, че във всеки има нещо добро. Работата на водача е да го накара да се прояви.
— Щом смяташ, че у всекиго има нещо добро, то не всекиго познаваш — заключи Волтер.
— Но аз не съм светски човек. Затова имам нужда от вас.
— За да властваш? — попита Жана.
— Точно така. Не съм подходящ за това.
— Какви възможности! — възкликна Волтер. — Ако разполагаме с достатъчно компютърно пространство и скорост, можем да дарим прото-Микеланджеловци с време за творчество!
— Трябва да се справям с много, хм, проблеми на властта. Можете да приемете тази форма на спори, когато приключа с политиката.
— Хммм. Политика — винаги съм я намирал за вълнуваща. Игра на изящни идеи, която се играе от грубияни.
— Опозицията срещу мен вече е доста силна — рече сериозно Хари.
— Приятелите идват и си отиват, но враговете се трупат — заяви Волтер. — На мен това би ми харесало.
Жана подбели очи.
— Да ни пазят светиите!
— Точно така, скъпа моя.
17.
Хари седеше зад бюрото си. Първи министър — но условията определяше той. Всичко бе станало точно както трябва. Можеше да си работи тук, далеч от дворцовите интриги. Имаше достатъчно време да се занимава с математика.
Разбира се, щеше да говори пред мнозина като холографско или тривизионно изображение. С цялата тази досада се занимаваше Волтер. В края на краищата, Волтер или Жана можеха да се направят на Хари на безкрайните срещи и конференции, нужни на един Първи министър. По дигитален път те с лекота приемаха неговия вид.
В кабинета нахлу Юго, кипящ от енергия.
— Висшият съвет току-що прокара предложението ти, Хари. Сега всички далити в галактиката са на твоя страна.
Хари се усмихна. Юго рече предпазливо:
— Ъъ, онази жена е тук.
— Да не е…
Напълно бе забравил за Академичния потентат. Единствената заплаха, която не бе неутрализирал. Тя знаеше за Дорс, за роботите…
И вече нахлуваше в офиса.
— Толкова съм щастлива, че ме приехте, Първи министре.
— Да можех и аз да кажа същото.
— А прекрасната ви съпруга? Тук ли е?
— Съмнявам се, че ще има желание да ви види.
Академичният потентат разпери пищните си одежди и седна без покана.