Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
Боят закипя по редицата, разгръщаше се от центъра. Лиосаните се опитваха да ги изтласкат. Яростта им я стъписа. Биеха се като побеснели псета. Тя забиваше и забиваше с пиката. Върхът се остъргваше в щитове, отбиваха го настрани обковани с бронз дръжки. Лиосан се снишаваха под него, но ги чакаха свистящите мечове на братята й.
Пикня подмокри лявото й бедро. „Срам, ох, какъв срам!“
Отстъпиха крачка назад — цялата редица — като по команда. Но не чу нищо освен рева, който я поглъщаше, освен грохота на оръжия, пъшканията и стоновете. Това бе приливна вълна, тласкаше ги назад и като пясъка под тях шейките рухваха под напора й.
Дългият прът на пиката лъщеше от кръв. По острието бяха полепнали парчета плът.
Видя някакво лице и го прободе. Върхът изстърга покрай зъбите, прониза гърлото, широките ръбове се врязаха в бузите. Кръв блъвна от носа на лиосана и той изпусна оръжията си и се смъкна на колене. Вдигна ръце към устата си, мъчеше се да задържи на място увисналата челюст и ивиците прерязан език.
Касел замахна ниско и заби върха на меча си в шията му.
А в следващия миг брат й падаше. От гърлото му се изтръгна животински вой. Една лиосан го бе пробола с копието си и Касел се гърчеше като пронизана от харпуна змиорка.
Шарл изкрещя, извъртя пиката и върхът посече жената точно под брадичката и й разпра гръкляна й.
Нечии ръце хванаха Касел за глезените и го повлякоха назад. Някакъв непознат пристъпи напред и зае мястото на брат й.
Не… не непознат…
Тежко острие на меч профуча до нея и порази връхлитащ лиосан, посече го от рамото до бедрото. Обратният замах посече половин глава с все шлема и ги отпрати във въздуха. Трети замах отсече нечии ръце, стиснали копие. Тримата паднали лиосан отвориха място за настъпление.
— След мен — каза Йедан Дериг и пристъпи напред.
И Стражата настъпи — грамадни войници с тежка броня, черните им щитове бяха като крепостна стена. Дългите мечове се вдигнаха и засякоха напред.
Настъпващата вълна понесе Шарл и брат й напред.
Пити — лицето й бе червено и лъснало от пот, по меча й имаше кръв — стигна до Бревити и каза задъхано:
— Две роти ледерии, сестро — да облекчат центъра на шейките. Прегазват ги.
— Йедан натиска право в раната — отвърна Брев. — Редно ли е това? Той и половината от Стражата му — богове, лиосаните сякаш се стапят назад.
— Две роти, Брев! Ще отцепим врага от тази страна, но това означава, че трябва да натиснем право в шибаната дупка, нали? И след това да задържим толкова дълго, колкото трябва, докато не избием всички на фланговете.
Бревити облиза пресъхналите си устни, кимна и каза:
— Аз ще ги поведа.
— Да, добре, скъпа — всеки миг ще рухна. Какво чакаш? Върви!
И Брев поведе сто ледерии надолу към рампата. Сърцето на Пити най-сетне забави лудешкия си танц. Тя заби върха на меча си в пясъка, обърна се и огледа останалите ледерии.
Отвърнаха й кимания. Бяха готови. Бяха го опитали и искаха да го вкусят отново. „Да, знам. Ужасява ни. Гади ни се отвътре от него. Но е като рисуване на света със злато и диаманти.“
Ревът откъм разлома не секваше, свиреп като буря срещу скали.
„Е, скъпи океане, призови душата ми. Готова съм плувам във водите. Да плувам във водите. Отново.“
13.