Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Как изглеждаше?
– Рус. Олицетворение на дявола.
– Име?
– Не се представи.
– Добре. Рус великан. Кой още беше там?
– Имаше още един мъж. Видът му бе изтерзан. Рус. С конска опашка.
„Маге Лундин.“
– Други?
– Само аз, Хари и Ато.
– Продължавай.
– Русият… тоест великанът ми даде стол да седна. Не ми каза нито дума. Ато говореше. Каза, че момчето на пода е предател. Искаше да ми покаже какво се случва с непослушните.
Пер-Оке Сандстрьом ридаеше неутешимо.
– Давай по-бързо – повтори Лисбет Саландер.
– Русият вдигна момчето от пода и го сложи на друг стол пред мен. Седяхме на метър един от друг. Гледах го в очите. Великанът застана зад него и обгърна врата му с ръце. Той… той…
– Го удуши? – подсказа му Лисбет Саландер.
– Да… не… Уби го с прегръдка. Мисля, че му счупи врата с голи ръце. Чух как изпука. Умря пред очите ми.
Пер-Оке Сандстрьом се олюля. Сълзите му се лееха в неспирен поток. Никога не го бе разказвал досега. Лисбет му даде минута да се съвземе.
– Какво се случи после?
– Другият мъж, онзи с конската опашка, запали моторен трион и отряза главата и ръцете му. Когато приключи, великанът се приближи до мен. Сложи ръце на врата ми. Опитах се да ги махна. Дърпах колкото сила имах, но не можах да ги помръдна и на милиметър. Но той не започна да ме души… Просто дълго държа ръце на врата ми. През това време Ато взе телефона си и позвъни на някого. Говореше на руски. След това изведнъж каза, че Зала искал да разговаря с мен, и допря слушалката до ухото ми.
– Какво каза Зала?
– Че очаква да свърша това, за което ме моли Ато. Попита ме дали все още искам да се оттегля. Обещах му да отида до Талин и да докарам колата с амфетамините. Какво друго можех да сторя?
Лисбет помълча дълго. Наблюдаваше замислено хлипащия журналист, увиснал на въжето, и размишляваше.
– Опиши гласа му.
– Той… Не знам. Беше съвсем нормален.
– Дрезгав, писклив?
– Дрезгав, обикновен, грубоват.
– На какъв език говореше?
– Шведски.
– Акцент?
– Да… може би малко. Говореше добър шведски. С Ато разговаряха на руски.
– Знаеш ли руски?
– Малко. Не го владея добре. Само малко.
– Какво му каза Ато?
– Единствено, че демонстрацията е приключила. Нищо повече.
– Разказвал ли си за това на някой друг?
– Не.
– На Даг Свенсон?
– Не… не.
– Даг Свенсон те е посетил.
Сандстрьом кимна.
– Не чувам.
– Да.
– Защо?
– Знаеше, че аз… За курвите.
– Какво те попита?
– Искаше да знае…
– Да?
– Зала. Питаше за Зала. При второто посещение.
– Второ посещение?
– Свърза се с мен две седмици преди да умре. Тогава ме посети за първи път. Обади ми се отново два дни преди ти… той…
– Преди да го застрелям?
– Точно така.
– И ти задаваше въпроси за Зала.
– Да.
– Какво му каза?
– Нищо. Нищо не можех да му кажа. Признах, че съм говорил с него по телефона. Това беше всичко. Не споменах за русия сатана и за случилото се с Густавсон.
– Добре. Какво точно те попита Даг Свенсон?
– Аз… Искаше информация за Зала. Нищо повече.
– И ти не му разказа нищо?
– Нищо ценно. Аз и нищо не знам.
Лисбет Саландер помълча за малко. „Премълчава нещо.“ Тя прехапа замислено долната си устна. Разбира се.
– На кого каза за посещенията на Даг Свенсон?
Сандстрьом пребледня.
– Обадих се на Хари Ранта.
– Кога?
Той преглътна тежко.
– Вечерта след първото посещение на Даг Свенсон.
Продължи да го разпитва още половин час, но постепенно констатира, че той повтаря едно и също и не добавя кой знае колко нови детайли. Накрая се изправи и хвана въжето.
– Ти си една от най-жалките отрепки, които съм срещала през живота си – рече Лисбет Саландер. – За стореното на Инес заслужаваш смъртно наказание. Аз обаче ти обещах да те пощадя, ако отговориш на въпросите ми. Винаги държа на думата си.
Наведе се и развърза възела. Пер-Оке безпомощно се строполи на пода. Усети почти еуфорично облекчение. Видя я как постави една табуретка на холната му маса, качи се на нея и свали макарата. Прибра въжето и го пъхна в една раница. После изчезна в банята. Нямаше я десет минути. Чу шум от течаща вода. Когато се върна, бе измила грима си.
Лицето ѝ беше някак голо и зачервено.
– Ще трябва сам да се освободиш.
Тя пусна един кухненски нож на пода.
Чу я как шумоли в коридора доста дълго. Сякаш се преобличаше. После отвори и затвори външната врата. Едва след половин час Пер-Оке успя да пререже тиксото. Когато седна на дивана си, забеляза, че тя е отнесла неговия „Колт 911 Гавърнмънт“.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕ ПРИБРА в апартамента на Мусебаке едва в пет часа сутринта. Свали перуката на Ирене Несер и веднага си легна, без дори да включи компютъра и да провери дали Микаел Блумквист е разрешил загадката с изчезналото полицейско разследване.