Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Коларю, докарай колата ми и воловете в църквата. Ранулф, ти прибери конете. Елизабет, ти ела с мен.
Облякоха наметалата си и излязоха навън. Трудно беше да вървят в права линия заради вятъра и се хванаха за ръце да се подкрепят. Закрачиха с усилие през гробищата. Дъждът беше обърнал на град и едри ледени парчета отскачаха от надгробните камъни. В ъгъла на гробищата зърна ябълково дърво, голо като през зимата: листата и плодовете му бяха помлени от градушката. „Няма да са много ябълките в графството тази есен“, помисли си тя.
След малко се добраха до църквата и влязоха вътре. Изведнъж всичко заглъхна все едно, че беше оглушала. Вятърът продължаваше да вие, дъждът барабанеше по покрива и гръмотевиците трещяха една след друга, но това ставаше отвън. Някои от селяните вече бяха тук, с прогизнали наметала. Бяха взели със себе си по-ценните си неща, пилци в чували, прасета, крави на поводи. В църквата беше тъмно, но мълниите огряваха гледката на пресекулки. След малко коларят докара фургона на Алиена, а Ранулф доведе конете.
Тя се обърна към свещеника:
— Хайде да приберем животните в западния край, а хората в източния, преди да е заприличало на конюшня.
Всички като че ли бяха започнали да приемат, че тя командва и домакинът кимна мълчаливо. Двамата се заеха с работата. Свещеникът заговори на мъжете, а Алиена — на жените. Постепенно хората се отделиха от животните. Жените отведоха децата в малкия канцел, а мъжете завързаха животните за колоните на нефа. Конете бяха подплашени, въртяха очи и подскачаха. Кравите налягаха долу. Хората се събраха на групи по семейства и си зараздаваха храна и пиене. Бяха се подготвили за дълъг престой.
Бурята бе толкова силна, че Алиена очакваше да свърши бързо, но стана още по-зле. Отиде до един прозорец. Прозорците не бяха от стъкло, разбира се, а от тънък прозрачен лен, който вече висеше на дрипи от рамките. Алиена се издърпа на перваза, за да погледне навън, но се виждаше само дъжд.
Вятърът се усили, запищя около стените на църквата и тя се притесни дали и тук е достатъчно безопасно. Обиколи дискретно из сградата. Беше живяла достатъчно дълго с Джак и можеше да различи добра зидария от лоша. Въздъхна облекчено, щом се увери, че градежът е здрав и направен грижливо. Нямаше пукнатини. Сградата бе иззидана от дялани каменни блокове, а не от трошляк и изглеждаше яка като планина.
Домакинята на свещеника запали свещ и тогава Алиена видя, че отвън вече се стъмва. Денят бе толкова притъмнял, че разликата не беше голяма. Децата се умориха да тичат нагоре-надолу из храма и се сгушиха в наметалата си да спят. Пилците пъхнаха глави под крилата си. Елизабет и Алиена седнаха на пода с гръб към стената.
Алиена бе обзета от любопитство за това нещастно момиче, приело ролята на съпруга на Уилям — роля, която тя самата бе отказала преди седемнайсет години. Не можа да се сдържи и заговори:
— Познавах Уилям, когато бях още момиче. Що за човек е той сега?
— Ненавиждам го — отвърна Елизабет разгорещено.
Алиена я съжали.
— А ти как се запозна с него?
Сама се беше въвлякла и трябваше да отговори.
— Честно казано, бях горе-долу на твоята възраст и трябваше да се омъжа за него.
— Не! А как стана така, че не се омъжи?
— Отказах, а баща ми ме подкрепи. Но се вдигна ужасен шум… причиних голямо кръвопролитие. Все едно, всичко това е минало.
— Отказала си му! — възкликна Елизабет. — Толкова си смела. Да можех да съм като теб. — Изведнъж посърна отново. — Но аз и на слугите не мога да се опра.
— Би могла, знаеш ли?
— Но как? Те просто не ми обръщат внимание, защото съм само на четиринайсет.
Алиена грижливо обмисли въпроса. Отвърна й подробно:
— За начало, трябва да станеш посредникът на желанията на мъжа си. Сутрин го питаш какво би искал да яде днес, кого иска да види, кой кон иска да яхне, всичко, за което можеш да се сетиш. После отиваш при готвача, стюарда на салона и коняря, и им предаваш заповедите на графа. Съпругът ти ще ти е благодарен и ще се ядосва на всеки, който те е пренебрегнал. Така хората ще свикнат да правят каквото им кажеш. След това започваш да си отбелязваш кой ти се подчинява с желание и кой с неохота. Гледаш услужливите и добронамерените да бъдат облагодетелствани — даваш им работа, която обичат да вършат, а на другите оставяш цялата мръсна работа. Хората ще започнат да разбират, че си струва да се подчиняват на графинята. Също така ще започнат да те обичат много повече от Уилям, който без друго не е много обичан. Накрая ще придобиеш своя власт. С повечето графини е така.
— Толкова лесно звучи от устата си — измърмори унило Елизабет.
— Не е лесно, но ако си търпелива и не се обезкуражаваш лесно, ще стане.