Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
А по това време един търговец от онези, които спели в хана, излязъл призори от стаята си и видял, че вратата му е отворена, стражите спят, а кучетата са измрели. Затичал се при Далила и видял, че и тя е омаяна, на шията й висяла някаква хартийка, а до главата й — гъба, която се използва против омайно биле. Поднесъл я той към носа й, тя вдъхнала, стреснала се и възкликнала:
— Къде съм?
Търговецът й обяснил. Тя дръпнала хартийката от шията й и прочела: „Това направи Али Зайбак Мисри!“ Разбудила Зейнаб и робите и рекла:
— Не ви ли разправях, че това е Али Зайбак! — и се обърнала към Зейнаб:
— Казах ти, че той няма да пропусне да си отмъсти! Можеше да направи нещо повече, но се задоволи с това, защото търси разбирателство с нас!
Облякла тя женски дрехи, вързала кърпа на главата си и отишла в дома на Ахмад Данаф, където Али бил вече донесъл дрехите и гълъбите, а Шуман дал на наместника си пари да купи четирийсет други гълъба. Той ги купил и ги сготвил хората да хапнат. Точно тогава Далила почукала на портата:
— Така чука само Далила! — рекъл Ахмад Данаф. — Иди, наместнико, отвори й!
Наместникът му отворили Далила влязла…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан Шуман запитал Далила:
— Какво те е довело тук, проклета старице?
— Предводителю! — отговорила тя. — Дойдох, защото съм ти длъжница! Я ми кажи кой момък ми изигра тази шега!
— Най-първият! — отговорил той.
— Ама ти си го натъкмил това с този Али! Но нека ми донесе гълъбите, които носят писма, другото да си го прибере!
— Аллах да те накаже, Али! — креснал Шуман. — Ти защо каза да сготвят тези гълъби?
— Не знаех, че те носят писма! — отговорил Али.
— Я ги дай тук! — разпоредил се Шуман.
Али подал сварените гълъби. Далила взела кълка, сдъвкала я и рекла:
— Това не е месо от птици, които носят писма! Онези аз ги храня със зърна от мускус и месото им мирише на мускус!
— Добре! — засмял се Хасан Шуман. — Но ако искаш да си вземеш онези, трябва да изпълниш едно желание на Али! Той иска да се ожени за дъщеря ти!
— Аз й желая само доброто!
— Върни й гълъбите! — разпоредил се Хасан на Али и когато той ги върнал, й казал: — Сега те чакаме да донесеш положителен отговор!
— Щом иска да се ожени за нея, онова, което направи, не е никаква хитрост! — рекла Далила. — Голямата хитрост е у вуйчо й Зурейк — той е неин опекун! Той е оня Зурейк, който продава риба и вика „Ратл риба за две пари!“, а е закачил в дюкяна си кесия със злато за две хиляди динара!
Тя се върнала в хана и рекла на дъщеря си:
— Али Мисри те поиска за жена! — зарадвала се Зейнаб, защото си била харесала Али Мисри заради хубавия му лик и пъргавия му ум. Разпитала майка си, тя й разказала всичко и добавила: — Поставих му условие да те иска от вуйчо ти — така вече го обрекох на гибел!…
А по това време Али запитал:
— Какво общо има тук Зурейк? Що за човек е?
— Той бе предводител на лудите глави из цял Ирак! — отговорил му Хасан. — Той, дето се казва, можеше да събори планина, да свали звезда от небето или да измъкне малахит от окото! В лудите дела втори като него нямаше. Но после се отказа от всичко и отвори дюкян за риба. Събра две хиляди динара, сложи ги в кесия, върза кесията с копринен гайтан, окачи по гайтана медни хлопки и звънци, а самия него окачи на гвоздей от вътрешната страна на вратата. Всеки път, когато вратата се отваря, кесията се разклаща и Зурейк вика: „Къде сте, хитреци от Египет, луди глави от Ирак, изкусници от Персия! Ето, Зурейк Саммак е закачил кесия посред дюкяна си! Всеки, който се смята за хитрец и успее да я грабне — негова ще бъде!“ Много алчни хитреци искаха да я вземат, но не можаха. Той държи под краката си оловни дискове. Когато разпалва огъня или пържи рибата, ако някой се опита да използва разсейването му и посегне за кесията, той го удря с едно парче и хитрецът може и да загине! Али, не се сблъсквай с него! Няма нужда да се жениш за Зейнаб!
Така Хасан убеждавал Али да се откаже.
— Мъже, не ви ли е срам! — креснал той. — Аз ще взема кесията, но вие ми пригответе невестински дрехи!
Донесли му невестински дрехи. Облякъл ги, боядисал се с къна, сложил си покривало, обул женски обувки, заклал агне, събрал кръвта му, извадил червата, напълнил ги с кръв, усукал ги около бедрата си, а отгоре нахлузил шалварите. Направил си и гърди от издути птичи гуши, напълнил ги с мляко, вързал на кръста си платно, натъпкал процепа между него и корема си с памук, затегнал го с фута, че всеки, който го погледнел, казвал: „Ама че хубав задник има тази!“ По пътя минал магаретар, той му дал един динар, онзи го качил на магарето и тръгнали към дюкяна на Зурейк. Видял Али вързаната кесия и златото, което я издувало. Зурейк пържел риба и Али запитал: