Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Откъде си, водарю?
— От Кайро! — отговорих.
— Аллах да даде живот на Египет и народа му! А защо си дошъл в този град?
Разказах му историята си.
— Добре си дошъл! — каза той, даде ми пет динара и нареди на свитата си: — Дайте милостиня на този човек!
Всеки ми даде по динар и всеки казваше:
— Шейх, ще получаваш това от нас всеки път, когато ни даваш да пием, докато си в Багдад!
Тези хора ми донесоха хаир. След време пресметнах събраното — бяха хиляда динара. „Сега по-леко ще се върнеш в родния край!“, казах си, отидох в дома на Ахмад Данаф и му казах:
— Искам вече да си ходя!
Той ми даде едно муле и сто динара отгоре и каза:
— Искам да пратя един дар, водоносецо! Вземи това писмо и го предай на Али Зайбак Мисри! Кажи му: „Предводителят ти те поздравява, той сега е в двора на халифа!“
Взех писмото и тръгнах. В Кайро си върнах дълговете и пак станах разносвач на вода. Но още не съм предал писмото, защото не знам къде да намеря Али Зайбак Мисри!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Али Зайбак възкликнал:
— Успокой се, шейх! Аз съм Али Зайбак, първенецът сред възпитаниците на Ахмад Данаф22! Дай ми писмото!
Дал му водарят писмото, Али го отворил и се зачел. В него пишело: „Поздрав от Ахмад Данаф до най-голямото му чедо Али Зайбак Мисри! Все исках да ти съобщя, че скроих доста капани на управителя Салах Мисри, така че му причерня животът. Неговата дружина ми се подчини, сред хората му беше и Катаф ал-Джамал! Сега станах предводител в Багдад при дивана на халифа и ми е поверена сухопътната стража! Ела при мене! Ще скрояваш хитрини в Багдад, пък дано те приближат до служба при халифа! Приеми поздравите ми!“ Прочел Али писмото, наградил водаря с десет динара, влязъл при дружината си, съобщил им новината и рекъл:
— Ще ви оставя сами!
Съблякъл дрехите си, сложил си машлах и фес, сложил в една кутия сгъваемото си копие — то било от алое от Кена и било дълго двайсет и четири лакътя.
— А какво ще правим, като похарчим събраното? — запитал го заместникът му.
— Ще ви пратя достатъчно! — отговорил Али.
Излязъл навън и видял керван от четирийсет търговци. Всичко било натоварено, само стоките на най-възрастния още стояли на земята. Той се помолил:
— Помогнете ми да натоваря багажа!
Те му се присмели. Али си помислил: „С този търговец пътят ми ще е лек!“
— Чичо! Виждам, че си сам, а стоката ти е за четирийсет мулета! Защо не нае хора да ти помогнат?
— Наех две момчета, синко — отговорил търговецът, — облякох ги в нови дрехи, сложих на всеки в джоба по двеста динара, пък те избягаха!
— Я дай аз да ти помогна!
Натоварили всичко и керванът потеглил. Пътували, що пътували, мръкнало се, спрели при някаква планина на стан. В тази планина живеела хищна пантера. Всеки път, когато оттам минавал керван, всички хвърляли чоп помежду си и давали на пантерата онзи, на когото излизал късметът. Сега късметът се паднал на стария търговец. А пантерата вече стояла на пътя. Мъчно му станало на търговеца и той рекъл на керванджията:
— Заклевам те, като умра, да предадеш това на децата ми!
— Що за приказки! — възкликнал Али. — Как може да се плашите от някаква планинска котка! Аз пък ви казвам, че ще я убия!
Али си снел машлаха, отдолу блеснала желязната му ризница, измъкнал меча, избърсал острието му, застанал сам пред пантерата и изкрещял. Скочило животното, но Али го ударил с меча между очите и го разсякъл на две. Старият търговец го целунал между очите и му дал хиляда динара. Търговците му дали още по двайсет. Продължили пътя си.
Не щеш ли, на пътя излязъл някакъв проклет бедуин, главатар на племе разбойници. Али се изстъпил напред, облечен във волска кожа, по която имало окачени звънчета, сглобил копието си, размахал го, метнал се към един, разтръскал звънците, изплашил се конят на бедуина. Копието го ударило в гърдите, мечът блеснал и отсякъл главата на главатаря. Али се спуснал срещу останалите разбойници като гневен гул и те се разбягали. Търговците отново го възнаградили.
Накрая стигнали до Багдад. Али дал парите си на керванджията и рекъл:
— Върнеш ли се в Египет, потърси къщата ми и предай тези пари на Моя заместник!
22
Разказът в тази и предишната приказка подсказва, че преди тях е съществувала още една, засягаща приключенията на Ахмад Данаф и Хасан Шуман в Египет. Във всички издания, с които разполагаме, тя не съществува — най-вероятно е изчезнала още при устните преразкази на „Хиляда и една нощ“ през Средновековието — бел.прев.