Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Я вземи този динар и да го оставим за друг път!
— Заклевам те във великото ти име! — възкликнала тя. — Трябва да ми бъдеш гост!
Продължил той след нея и след малко тя спряла пред дом с висока порта. Влезли вътре и той видял по стените окачени мечове и стоманени копия. Тя си снела забрадката, открила косите си и седнала до него, а той си помислил: „Пък нека да свършим това, което е предопределил Аллах!“ Навел се да открадне целувка, но тя скрила бузата си с ръка и рекла:
— Хубавите работи само нощем стават!
Донесла софра с ядене и пиене, хапнали и пийнали, тя напълнила една стомна от кладенчето в двора, за да измие той ръцете си. Тогава внезапно се ударила по гърдите и възкликнала:
— Ах, мъжът ми имаше пръстен от якут за цели петстотин динара! Бях си го сложила на пръста, но ми бе широкичък! Постесних го с восък, но когато спущах ведрото, е паднал в кладенеца! Извърни лице към вратата и не ме гледай, аз ще се съблека и ще се спусна в кладенеца да го взема!
— Срамота ще е за мен ти да влизаш в кладенеца, пък аз да стоя тук! — възразил Али. — Аз ще сляза!
Съблякъл се той, вързал се за въжето и тя го спуснала в кладенеца. Водата долу била дълбока. Тя викнала отгоре:
— Въжето май идва късо! Отвържи се и слез до дъното!
Отвързал Али въжето и се спуснал във водата, но тя била няколко боя дълбока и той не стигнал дъното. А Зейнаб изтеглила въжето, взела му дрехите и се прибрала при майка си…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Зейнаб рекла на майка си:
— Разсъблякох Али Египтянина и го оставих в кладенеца на емира Хасан! Едва ли ще се измъкне от там!
А стопанинът на къщата емир Хасан по това време се прибрал от дивана. Дошъл си и що да види — портата му отворена!
— Сигурно в къщата ми е влизал разбойник! — възкликнал той, огледал всички стаи и като не намерил никого, викнал на коняря:
— Напълни стомната и ми дай да се измия!
Хванал конярят кофата, спуснал я в кладенеца, но когато започнал да я тегли, му се сторила бая тежичка. Надзърнал и видял, че нещо седи в кофата. Изпуснал я в кладенеца и викнал:
— Господарю, ифрит излиза от кладенеца!
— Тичай и извикай четирима факихи — да четат отгоре Корана, че да го махнат от там! — креснал му емирът, а когато конярят довел факихите, викнал им: — Заобиколете кладенеца и четете нещо такова, че да прогони този ифрит!
Конярят и един роб спуснали отново кофата. Али Зайбак се уловил здраво за нея, седнал вътре, изчакал тя да се приближи към отвора на кладенеца, изскочил от нея и паднал между факихите. Те от страх започнали да крещят:
— Ифрит!… Ифрит!…
Видял емир Хасан, че това е някакъв млад мъж, човек, а не ифрит, и му викнал:
— Ти разбойник ли си?
— Не съм, за бога! — отговорил Али.
— А как си влязъл в кладенеца?
Али му разказал всичко. Емирът го извел от къщата и го наметнал с една стара дреха. Той се прибрал в дома на Ахмад Данаф, разказал му за станалото и стопанинът възкликнал:
— Абе аз не ти ли казах, че в Багдад има жени, които и мъже разиграват! Има да разправят как най-личният юнак на Кайро бил съблечен от едно момиче!
Домъчняло му на Али Мисри. Съжалил го Ахмад Данаф, дал му друга дреха, а Хасан Шуман го успокоил:
— Това е била Зейнаб, дъщерята на Далила Мухтала, привратницата на хана на халифа! Не тъжи, Али! Тя и Ахмад разсъблече и му взе дрехите, че и на цялата му дружина!
— Аз искам да се оженя за тази девойка! Какво да измисля, за да я взема за жена? — запитал Али.
— Ще ме слушаш! Съблечи се, Али! — наредил Хасан.
Съблякъл се Али, той взел една катраница и го облял с нещо черно, омазал го и той заприличал на същински черен роб. Нацапал го около очите, по бузите, боядисал с червено устните и очите, облякъл го с дрехи на слуга, донесъл тава с кебап и вино и рекъл:
— В хана живее роб готвач. Сега ти заприлича на него! Иди при него, ама разговаряй, както говорят робите, кажи му: „Отдавна не сме сядали с тебе! Я ела тук да хапнем кебап и да пийнем биричка!“ Напой го, разпитай го колко вида ястия готви, какво ядат кучетата, къде е ключът за кухнята, къде е ключът за килера. Той ще ти го каже, защото пияният разказва всичко, което крие, когато е трезвен! После му пробутай омайно биле, облечи дрехите му, окачи ножовете му на кръста си! Купи там месо и зеленчуци, наготви гозбите, подреди ги в подносите! Сложи в тях омайно биле и ги отнеси, където трябва, за да омаеш и кучетата, и робите, и Далила, и дъщеря й Зейнаб! Събери всички дрехи от къщата! Пък ако искаш да се ожениш за момичето, вземи и четирийсетте гълъба, които носят писмата на халифа!