Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
На сутринта влязъл в града. Поразходил се насам-натам, разпитвал къде е къщата на Ахмад Данаф, но никой не му я показал, защото всички се бояли от предводителя. Стигнал до един мегдан и видял деца да играят. Между тях имало едно на име Ахмад Лакит. Али Зайбак се огледал и видял наблизо някакъв продавач на сладкиши. Купил малко халва и се запътил към децата. Но Ахмад Лакит изгонил другите, останал сам пред него и запитал:
— Ти какво искаш?
— Имах синче като вас, но то умря! — отговорил Али. — Видях го насън — искаше халва! Купих халва и искам да дам по някое парче на децата!
Той му подал парче халва, момчето го погледнало и видяло динар, залепен за него.
— Махай се! — викнало момчето. — При мене няма леки жени! Търси си ги другаде!
— Синко, само умният взема предплата, само глупавият се отказва от предплата! — заговорил Али Зайбак. — Този динар е предплата, за да ми покажеш къщата на Ахмад Данаф!
— Аз ще вървя пред тебе, а ти — след мене! — рекло момчето. — Щом стигнем къщата, ще взема камъче между пръстите на краката си и ще го ритна към портата — така ще знаеш къде е!
Тръгнало момчето отпред, а Али — след него. Накрая то взело едно камъче между пръстите на краката си и го метнало към портата на къщата…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ШЕСТСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Али Зайбак посегнал да хване момчето, за да си върне динара, но то избягало.
— Ако е пожелал Аллах, стана ли един ден предводител при халифа, ще те взема при себе си! — викнал му той, пристъпил към портата и силно почукал.
— Ей, слуга! — викнал Ахмад Данаф отвътре. — Отвори портата. Така може да чука само Али Зайбак Мисри!
Отворили му портата. Али влязъл при Ахмад, прегърнал го, той на свой ред го целунал. Настанали го на челно място, донесли гозби — и се нахранили, донесли пиене — пили и се надпивали до сутринта.
— По-късно ще се поразходиш из Багдад, но засега трябва да постоиш тук! — казал Ахмад.
— Че защо? — възпротивил се Али. — Не съм дошъл тук, за да стоя затворен!
— Синко, не мисли, че Багдад е като Кайро! — възразил Ахмад. — Багдад е градът на халифа, тук живеят много хитреци! Тук хитростта избуява като боб, накиснат във вода!
Ахмад го оставил сам. Един ден, както си седял, свило се сърцето на Али и той си казал: „Я се поразходи из Багдад, да се поотпуснеш!“ Излязъл навън, тръгнал от сокак в сокак и видял на улицата четирийсет роби със стоманени ризници и шлемове, крачат двама по двама, а зад тях — Далила Мухтала, яхнала муле, на главата й — шлем, изкован от стомана със златна кайма по него, с ризница и с всичко, което се полага на сановник. Тя излизала от дивана и се прибирала в хана си. Щом зърнала Али Зайбак, тя забелязала, че двамата с Ахмад Данаф си приличат по ръст и плещи, че под абата и бурнуса носи стоманена броня, че отдалеч се вижда — юнак върви, но крие юначество. Прибрала се в хана, отишла при дъщеря си Зейнаб, донесла дъска с пясък, разтръскала пясъка и в него се изписало името му — Али Зайбак Мисри. Пясъкът й показал, че този момък по хитрост е по-голям и от нея, и от дъщеря й Зейнаб.
— Какво ти показа гледането на пясък? — запитала Зейнаб.
— Днес видях един момък, който прилича на Ахмад Данаф! — отговорила Далила. — Боя се да не узнае, че ти съблече Ахмад и хората му и да ни скрои някоя хитрост, за да отмъсти за честта на предводителя си.
— Който и да е — ще му видим сметката! — рекла Зейнаб.
Облякла тя най-хубавите си дрехи и излязла в града. Минавала от пазар в пазар, който я срещнел, я пожелавал, а тя вървяла, без да се смущава, спирала тук, казвала нещо там, стъпвала кръшно, докато видяла Али Зайбак. Бутнала го тя уж неволно с рамо, обърнала се към него и рекла:
— Аллах да дава живот на зрящите!
— Ама че си хубавица! — възкликнал той. — Чия си?
— На хубавец личен като тебе! — отговорила тя.
— Сега при мене ли да те водя, или при тебе да ходим?
— Аз съм търговска дъщеря и мъжът ми е търговец! До днес не съм излизала сама на улицата! Сега го направих, защото съм сготвила вкусна гозба, седнах да хапна, но сама не ми бе сладко! Може ли да разделя залъка си с тебе?
— Щом човек е поканен — той е длъжен да приеме!
Тръгнала тя напред, а той — след нея, вървял и си мислел: „Какво правиш, човече, та ти си чужденец тук! Я се откажи, само че бъди любезен!“ После й рекъл на глас: