Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Каква е тази миризма, магаретарю?
— Тя е от рибата на Зурейк! — казал магаретарят.
— Аз съм жена бременна! Такава миризма не ми понася! Донеси ми парче риба!
— Ти, бе, защо пръскаш тази миризма и пречиш на бременните жени! — викнал магаретарят на Зурейк. — Дай парче риба, защото бебето мърда в утробата на жената!
Зурейк грабнал парче риба, посегнал да го изпържи, но огънят му бил загаснал. Започнал да го раздухва. През това време Али стиснал червото, то се спукало, кръв потекла между краката му и той заохкал:
— Ах, коремът ми!… Ах, гърбът ми!… Пометнах…
Надзърнал Зурейк навън, видял кръвта и се скрил от страх в дюкяна, а магаретарят му закрещял:
— Аллах да почерни живота ти, Зурейк! Тази жена пометна! Няма да избягаш от гнева на мъжа й! — и избягал.
А Али протегнал ръка към кесията. Щом я докоснал, златото в нея мръднало и звъннало, задрънчали хлопките и звънците.
— Аха, хванах те, страхливецо! — викнал Зурейк. — На ти каквото ти се пада!
Метнал оловното парче, улучил го и Али паднал в несвяст. Посегнал да му метне второ, но хората се развикали:
— Ти търговец ли си или побойник? Ако си търговец — махай тази кесия от там и отърви света от злините си!
А Али, щом дошъл на себе си, се прибрал в дома си, съблякъл женските дрехи и рекъл:
— Шуман, дай ми някакви дрехи на коняр!
Донесли му дрехи на коняр. Облякъл ги Али, взел една чиния и пет дирхама, отишъл при Зурейк и той запитал:
— Какво искаш, майсторе?
Али му подал петте дирхама. Зурейк посегнал да му даде от готовата риба в тавата, но той му казал:
— Аз ям само гореща риба!
Сложил Зурейк риба в тигана, посегнал да я изпържи, но огънят му бил изгаснал. Навел се да го разпали. Тогава Али Мисри протегнал ръка за кесията, но едва я докоснал, и хлопките и звънците задрънчали.
— Няма да ти мине хитрината, пък макар да си облякъл дрехи на коняр! — викнал Зурейк.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТНАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Зурейк метнал към Али парче олово, но той се навел, то попаднало върху тигана, пълен с гореща риба, и нажеженото олио се пръснало върху кадията, който, случило се, точно тогава минавал оттам.
— Кой направи тази работа? — креснал кадията.
— Ваша светлост! — зауспокоявали го хората. — Някакво момченце метна камък, който попадна в тигана на Зурейк!
Забелязали оловните парчета, досетили се, че това е сторил само Зурейк, и му се скарали:
— Не дразни Аллаха, Зурейк, махни от тук тази кесия!
— Е, ще я махна! — съгласил се Зурейк…
А Али Зайбак съблякъл дрехите на коняр, облякъл дрехи на търговец, излязъл навън, а насреща му — индийски заклинател, който мъкнел торба със змии.
— Заклинателю! — рекъл му Али. — Ела у дома да ни позабавляваш и аз ще те възнаградя!
Завел го той в къщата, нахранил го, упоил го с омайно биле и когато заспал, облякъл дрехите му, отишъл при Зурейк и засвирил с пищялката му.
— Аллах да те нахрани! — изгонил го грубо Зурейк.
Али отворил торбата и хвърлил змиите в краката му. Зурейк много се боял от змии и се скрил в дюкяна. Али уловил пак змиите, скрил ги в торбата, протегнал ръка към кесията, но щом я докоснал, хлопките задрънкали.
— На заклинател ще ми се правиш, така ли? — викнал Зурейк и метнал по него парче олово.
А по улицата вървял войник, а след него — неговият коняр. Оловото ударило коняря по главата и той паднал.
— Кой удари човека ми? — креснал войникът.
— Керемида падна от навеса! — рекли съседите.
Войникът и конярят си тръгнали, хората се поогледали, пак видели парчета олово и се нахвърлили срещу Зурейк, викайки:
— Сваляй тази кесия от там!
— Довечера ще я сваля! — обещал той.
Така си играл Али със Зурейк, седем пъти хитрости измислял и все не успявал да му вземе кесията. Минал край дюкяна му и го чул да си говори на глас: