Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
— Гидеон! — възкликна тя. — Всемогъщи боже, за малко да ме
уплашиш до смърт.
Той придоби разкаяно изражение.
— Съжалявам. Просто исках да ти пожелая лека нощ... а и ти се
усмихваше, докато идваше насам. Реших, че...
— Мислех си за господаря Уил — каза тя и отново се усмихна при вида
на смаяното му изражение. — Само преди една година, ако ми кажеше, че
някой го тормози, щях да остана ужасно доволна, ала сега му съчувствам.
Това е всичко.
Гидеон изглеждаше отрезвен.
— Аз също му съчувствам. Всеки ден, в който Теса не се събужда,
можеш да видиш как частица от живота му се отцежда от него.
— Само ако господарят Джем беше тук... — въздъхна Софи. — Но него
го няма.
— Напоследък трябва да свикваме да живеем без страшно много
неща. — Гидеон докосна лекичко бузата й. Пръстите му бяха мазолести,
загрубели. Не бяха гладките пръсти на джентълмен. Девойката му се
усмихна. — По време на вечерята изобщо не ме погледна — каза той с тих
глас. И наистина беше така. Бяха вечеряли набързо със студено печено
пиле и картофи. Никой нямаше апетит, освен Гейбриъл и Сесили, които се
бяха хранили така, сякаш бяха прекарали целия ден в тренировки. И може
би наистина беше така.
— Притеснявах се за госпожа Брануел — призна си Софи. — Тя
толкова се безпокои за съпруга си и за госпожица Теса, че направо вехне, а
бебето... — Младата жена прехапа устни. — Тревожа се — повтори. Не
можеше да каже повече. Трудно й бе да се отърси от сдържаността,
възпитана в нея през целия й досегашен живот, прекаран в служба,
въпреки че сега беше сгодена за ловец на сенки.
— Имаш нежно сърце — рече Гидеон. Пръстите му се плъзнаха по
бузата и докоснаха устните й в нежна ласка. След това се отдръпна. —
Видях Шарлот да влиза в гостната едва преди няколко минути. Навярно
би могла да поговориш с нея за тревогата си?
— О, не...
— Софи — каза Гидеон. — Ти не си само прислужница на Шарлот, а си
и нейна приятелка. Ако има някого, с когото би говорила, това си ти.
Гостната беше тъмна и студена. В камината не гореше огън, никоя от
лампите не беше запалена и нощта бе спуснала покривалото си над стаята,
обвивайки я в мрак и сенки. На Софи й беше нужен един миг, докато
осъзнае, че една от сенките бе Шарлот — дребничка, безмълвна фигурка в
стола зад бюрото.
— Госпожо Брануел — каза Софи, чувствайки се ужасно неловко,
въпреки окуражителните думи на Гидеон. Преди два дни с Шарлот се бяха
били рамо до рамо в Кадер Идрис, ала сега тя отново бе прислужницата,
дошла да почисти камината и да избърше праха в стаята. В ръката си
имаше кофа с въглища, в джоба на престилката — кутия с огниво. —
Съжалявам... не исках да ви прекъсвам.
— Не прекъсваш нищо, Софи. Поне не нещо важно.
Гласът на Шарлот... Девойката никога не го бе чувала да звучи по този
начин. Толкова слаб, така прекършен.
Тя остави въглищата до огъня и се приближи колебливо до своята
господарка. Ръководителката на Института бе подпряла лакти върху
бюрото, отпуснала глава в ръцете си. Пред нея лежеше отворено писмо с
печата на Съвета. Софи изведнъж си припомни, че преди битката в Кадер
Идрис консулът им беше заповядал да напуснат Института и сърцето й
заби учестено. Но нали бе доказано, че са прави? Несъмнено победата им
над Мортмейн би трябвало да анулира присъдата на консула, особено сега,
когато той беше мъртъв?
— Всичко... всичко наред ли е, госпожо?
Шарлот махна към писмото — немощен, безнадежден жест. Софи
побърза да се приближи и го взе от бюрото.
Госпожо Брануел,
С оглед на кореспонденцията, която сте водили с покойния ми колега,
консул Уейланд, навярно ще останете изненадана от това писмо. Клейвът
обаче, се нуждае от нов консул и след гласуване вие се оказахте водещият
избор сред нас.
Давам си сметка, че навярно сте напълно доволна от това да
ръководите Института и че може би не проявявате желание да се
нагърбите с отговорността на подобен пост, особено с оглед на
травмите, получени от съпруга ви по време на храбрата ви битка с
Магистъра. И все пак мой дълг е да ви предложа тази възможност, не само
защото вие очевидно сте предпочитаният избор на Съвета, но и защото
познавайки ви, смятам, че от вас ще излезе един от най-добрите консули,
заедно с когото съм имал честта да служа.