Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
Уил си поемаше дъх на пресекулки. Парчето лед отново се бе забило в
сърцето му и той сякаш дишаше около него. И все пак, не беше ревност, а
тъга, по-дълбока от всяка, която бе познал дотогава. Помисли си за Сидни
Картън. „Спомняйте си понякога, че има един човек, който е готов да даде
живота си, за да запази живота на някой, който ви е скъп."* Да, той би го
направил за Теса — би умрял, за да запази живота на онези, които са й
скъпи... така, както и Джем би го направил за него или пък за Теса, а тя — и
за двама им. Те тримата бяха оплетени в почти неразбираема бъркотия, но
едно бе сигурно — никой не би могъл да твърди, че не се обичат.
* Превод Димитър Стефанов. — Бел. прев.
„Достатъчно съм силен за това", каза си той и нежно повдигна ръката
й. — Животът е повече от това просто да не умреш — рече той. — Има
също така и щастие. Ти познаваш своя Джеймс, Теса. Знаеш, че би избрал
любовта пред дългия живот.
В отговор девойката завъртя неспокойно глава върху възглавницата.
— Къде си, Джеймс? Търся те в мрака, но не те откривам. Ти си моят
годеник, връзката между нас не може да бъде прекъсната. И все пак,
когато умираше, аз не бях до теб. Не можах да се сбогувам.
— Какъв мрак? Теса, къде си? — Уил стисна ръката й по-силно. —
Помогни ми да те открия.
Изведнъж гърбът на младата жена се изви като дъга, а пръстите й се
впиха в неговите.
— Съжалявам! — ахна тя. — Джем... толкова съжалявам... причиних ти
зло, ужасно зло...
— Теса! — Уил скочи на крака, но тя вече се бе отпуснала безсилно в
леглото, дишайки тежко.
То бе по-силно от него — той извика отчаяно Шарлот, като дете, което
се е събудило от кошмар; извика я така, както не го бе правил, когато все
още беше дете и се събуждаше в непознатия Институт, копнеещ за утеха,
която знаеше, че не бива да търси.
Шарлот се появи тичешком, както Уил открай време знаеше, че ще
дойде, стига да я повикаше. Пристигна, останала без дъх и уплашена. Един
поглед към девойката в леглото и към младия мъж, стиснал ръката й, и
Уил видя как ужасът се оттегля от лицето й, заменен от безмълвна тъга.
— Уил...
Той нежно издърпа ръката си от тази на любимата си и се обърна към
вратата.
— Шарлот, никога не съм те молил да използваш положението си като
глава на Института, за да ми помогнеш...
— Положението ми не може да излекува Теса.
— Напротив. Трябва да доведеш Джем.
— Не мога да поискам това — каза Шарлот. — Джем току-що започна
службата си в Града на тишината. Наскоро посветените Братя не бива да
напускат града в продължение на цялата първа година...
— Той дойде да се бие.
Шарлот отметна една къдрица, която бе паднала над лицето й.
Понякога, както в този момент, изглеждаше много млада, макар че по-
рано, докато разговаряше с инквизитора в гостната, не беше така.
— Решението беше на брат Енох.
Увереност накара Уил да изпъне гръб. В продължение на толкова
години се бе съмнявал в това, което се криеше в собственото му сърце. Но
не и сега.
— Теса се нуждае от Джем. Познавам Закона и знам, че той не може да
си дойде у дома, но... от Мълчаливите братя се очаква да прекъснат всяка
връзка със света на смъртните, преди да се присъединят към Братството.
Законът повелява и това. Връзката между Теса и Джем не беше
прекъсната. Как би могла тя да се върне в света на смъртните, ако не може
да види годеника си за последен път?
Шарлот не отговори веднага. Върху лицето й беше легнала сянка,
която Уил не можеше да разгадае. Без съмнение тя също го искаше —
заради Джем, заради Теса, заради двама им?
— Много добре — заяви тя най-сетне. — Ще видя какво мога да
направя.
* * *
Те слязоха от конете да пийнат вода,
и в бистрия ручей на своя любим тя зърна кръвта.
„О, спрете, лорд Уилям! Та вие сте смъртно ранен!" викна тя.
„Не, туй е само на моите дрехи алената боя."
— О, за бога! — промърмори Софи, докато минаваше покрай кухнята.
Трябваше ли Бриджет да избира все такива злокобни песни и то — все с
името на Уил в тях? Сякаш горкото момче не беше страдало достатъчно...
Една сянка изникна от тъмнината.
— Софи?
Тя изписка и едва не изпусна четката, която държеше. Магическа
светлина припламна в сумрачния коридор и девойката видя две познати
сиво-зелени очи.
— Гидеон! — възкликна тя. — Всемогъщи боже, за малко да ме
уплашиш до смърт.
Той придоби разкаяно изражение.
— Съжалявам. Просто исках да ти пожелая лека нощ... а и ти се
усмихваше, докато идваше насам. Реших, че...
— Мислех си за господаря Уил — каза тя и отново се усмихна при вида
на смаяното му изражение. — Само преди една година, ако ми кажеше, че
някой го тормози, щях да остана ужасно доволна, ала сега му съчувствам.
Това е всичко.
Гидеон изглеждаше отрезвен.
— Аз също му съчувствам. Всеки ден, в който Теса не се събужда,
можеш да видиш как частица от живота му се отцежда от него.
— Само ако господарят Джем беше тук... — въздъхна Софи. — Но него
го няма.
— Напоследък трябва да свикваме да живеем без страшно много
неща. — Гидеон докосна лекичко бузата й. Пръстите му бяха мазолести,
загрубели. Не бяха гладките пръсти на джентълмен. Девойката му се
усмихна. — По време на вечерята изобщо не ме погледна — каза той с тих
глас. И наистина беше така. Бяха вечеряли набързо със студено печено
пиле и картофи. Никой нямаше апетит, освен Гейбриъл и Сесили, които се
бяха хранили така, сякаш бяха прекарали целия ден в тренировки. И може
би наистина беше така.
— Притеснявах се за госпожа Брануел — призна си Софи. — Тя
толкова се безпокои за съпруга си и за госпожица Теса, че направо вехне, а
бебето... — Младата жена прехапа устни. — Тревожа се — повтори. Не
можеше да каже повече. Трудно й бе да се отърси от сдържаността,
възпитана в нея през целия й досегашен живот, прекаран в служба,
въпреки че сега беше сгодена за ловец на сенки.
— Имаш нежно сърце — рече Гидеон. Пръстите му се плъзнаха по
бузата и докоснаха устните й в нежна ласка. След това се отдръпна. —
Видях Шарлот да влиза в гостната едва преди няколко минути. Навярно
би могла да поговориш с нея за тревогата си?
— О, не...
— Софи — каза Гидеон. — Ти не си само прислужница на Шарлот, а си
и нейна приятелка. Ако има някого, с когото би говорила, това си ти.