Принцеса с часовников механизъм

— Кого? — попита Уил и начаса съжали, че го е сторил. Несъмнено

мотивите му вероятно бяха болезнено очевидни.

Тъмните лешникови очи на прислужницата се извърнаха от неговите.

— Брат си — отвърна тя. — Ако искате да останете насаме с

госпожица Грей за малко...

— Да, ако обичаш, Софи.

Девойката поспря до вратата.

— Господарю Уилям...

Уил, който току-що се бе настанил в стола до леглото, я погледна.

— Съжалявам, че през всички тези години мислех и говорех толкова

лоши неща за вас — рече младата жена. — Сега разбирам, че сте правели

единствено това, което всички се опитваме да правим. Най-доброто, на

което сме способни.

Той протегна ръка и я сложи върху тази на Теса, която подръпваше

неспокойно завивката.

— Благодаря ти — отвърна, неспособен да погледне Софи в очите.

Миг по-късно чу как вратата се затвори тихо зад него.

Погледът му се спря върху Теса. В момента тя бе притихнала,

ресниците й потрепваха. Под очите й имаше тъмни сенки, вените рисуваха

фина плетеница върху слепоочията и от вътрешната страна на китките й.

Когато си я спомнеше как лумва в страховито великолепие, му беше

трудно да повярва, че е толкова крехка, ала ето я сега пред него. Ръката й

беше топла в неговата, а когато я помилва с опакото на дланта си по

бузата, усети, че гори.

— Тес — прошепна той, — Адът е студен. Помниш ли, когато ми го

каза? Бяхме в мазето на Къщата на мрака. Всеки друг би изпаднал в

паника, а ти ми заяви преспокойно, като някоя гувернантка, че Адът бил

покрит с лед. Каква жестока ирония би било, ако те загубя заради

Небесния огън.

Теса си пое рязко дъх и за миг сърцето му подскочи... дали го беше

чула? Но очите й си останаха затворени.

Пръстите му се сключиха още по-здраво около нейните.

— Върни се — каза той. — Върни се при мен, Теса. Хенри каза, че тъй

като си докоснала душата на ангела, навярно сънуваш Рая, небесни

градини и огнени цветя. Може би си щастлива в тези сънища. Но аз те

моля, тласкан единствено от себичност — върни се при мен, защото не бих

понесъл да изгубя цялото си сърце.

Главата й бавно се обърна към него, устните й се разтвориха, сякаш се

канеше да проговори. Сърцето му подскочи и той се приведе напред.

— Джем? — каза Теса.

Уил се вцепени, все така — с ръка върху нейната. Очите й се

отвориха... сиви като небето преди дъжд, сиви като хълмовете на Уелс.

Цветът на сълзите. Тя погледна към него, през него, без изобщо да го

вижда.

— Джем... Джем, толкова съжалявам. Само аз съм виновна.

Уил отново се приведе напред. То бе по-силно от него.

Теса говореше, при това разбираемо, за първи път от дни насам. Дори

и да не говореше на него.

— Не си виновна.

Тя отвърна на допира на ръката му, пръстите й сякаш изгаряха

кожата му.

— Напротив — настоя младата жена. — Именно заради мен Мортмейн

те лиши от уин фена. Заради мен всички сте в опасност. Трябваше да те

обичам, а всъщност съкратих живота ти.