Принцеса с часовников механизъм

Тя вдигна очи и се взря в инквизитора.

— Това някаква шега ли е?

Мъжът се начумери още повече.

— Не е никаква шега, уверявам те. Е, имаш ли отговор?

— Лоти. — Хенри погледна съпругата си и дори рижите му кичури

сякаш излъчваха тревога и обич. — Лоти, какво има? Какво не е наред?

Шарлот срещна очите му за миг, а после отново се обърна към

инквизитора.

— Не. Нямам отговор. Все още не.

— Съветът не желае... — започна той и тогава сякаш забеляза Уил за

първи път. — Бих искал да поговорим насаме, Шарлот.

Тя изпъна рамене.

— Няма да отпратя нито Уил, нито Хенри.

Двамата кръстосаха сърдити погледи. Уил знаеше, че Хенри го гледа

тревожно. След скарването между Шарлот и консула, и последвалата му

смърт, те всички бяха очаквали със затаен дъх Съветът да произнесе

осъдителната си присъда. Мястото им в Института им се струваше

несигурно. Уил го виждаше в стиснатите устни на предводителката им и

лекото потреперване на ръцете й.

Изведнъж му се прииска Джем или Теса да бяха тук, някой, с когото би

могъл да поговори и да попита какво да направи за Шарлот, на която

дължеше толкова много.

— Всичко е наред — рече той и се изправи. Искаше да види Теса, дори

и ако не отваряше очи и не знаеше, че е до нея. — И без това се канех да си

тръгна.

— Уил... — опита се да възрази ръководителката на Института.

— Всичко е наред, Шарлот — повтори младият мъж и като мина

покрай инквизитора, излезелт стаята.

Когато се озова в коридора, се облегна на стената за миг, за да се