Принцеса с часовников механизъм

остане. Годините са го променили, Сесили. Сега неговото семейство е тук.

— Нима вярваш, че ми казваш нещо, което и сама не съм разбрала?

Сърцето на Уил е тук, не в Йоркшир, в къща, където никога не е живял, с

родители, които не е виждал от години.

— Ами... ако той не може да се прибере у дома... помислих си, че може

би ти ще го сториш.

— За да не бъдат родителите ми сами. Да. Разбирам защо би си го

помислил. — Тя се поколеба. — Даваш си сметка, естествено, че след

няколко години от мен ще се очаква да се омъжа и отново да оставя

родителите си.

— Но не и никога вече да не говориш с тях. Те са изгнаници, Сесили.

Останеш ли тук, ще бъдеш откъсната от тях.

— Казваш го така, сякаш искаш да ме убедиш да се прибера у дома.

— Казвам го, защото се боя, че ще го направиш. — Думите изскочиха

от устата му, преди да успее да ги спре, и не му оставаше друго, освен да я

погледне с пламнало от смущение лице.

Момичето направи крачка към него, вдигнала широко разтворените

си, сини очи към лицето му. Гейбриъл се зачуди кога точно бяха

престанали да му напомнят за очите на Уил — сега те бяха просто очите на

Сесили, с цвят, който той свързваше единствено и само с нея.

— Когато дойдох тук — започна тя, — мислех, че ловците на сенки са

чудовища. Вярвах, че трябва да спася брат си. Смятах, че ще се приберем

заедно у дома и родителите ми ще се гордеят с нас. Че отново ще бъдем

семейство. А после осъзнах... ти ми помогна да осъзная...

— Аз съм ти помогнал? Как?

— Баща ви не ви е дал никакъв избор. Настоявал е да бъдете това,

което той иска. И по този начин е разбил семейството ви. Ала моят баща...

той е предпочел да остави нефилимите и да се ожени за майка ми. Това е

бил неговият избор, така както да остане с нефилимите е изборът на Уил.

Да избереш любов или война — и двете са храбри решения, всяко — по

свой собствен начин. И смятам, че родителите ми няма да са против

избора на Уил. В края на краищата, най-важното за тях е той да е щастлив.

— А ти? — попита я Гейбриъл. Вече бяха толкова близо, че почти се

докосваха. — Ти също трябва да направиш своя избор — да останеш или

да си тръгнеш.

— Ще остана — заяви Сесили. — Избирам войната.

Младежът изпусна дъха, който дори не си бе дал сметка, че е

задържал.

— Ще се откажеш от дома си?

— Ветровита стара къща в Йоркшир? — каза девойката. — Та това тук

е Лондон.

— Ще се откажеш от онова, което познаваш?

— Познатото е скучно.

— Ще се откажеш от това да виждаш родителите си? В разрез със

Закона е...

По устните й пробяга мимолетна усмивка.

— Всички нарушават Закона.

— Сеси...

Гейбриъл прекоси малкото разстояние, което ги делеше, и ето че я

целуваше... в началото ръцете му я уловиха неловко за раменете,

плъзвайки се по коравата тафта на роклята й, но после той погали тила й и

зарови пръсти в копринено меката й коса. За миг Сесили застина от