Принцеса с часовников механизъм

различен. Сега в него се долавяше нещо хладно, което го нямаше преди. —

Влиянието на Шарлот, както разбрах. Отпуснат ми е един час с теб, не

повече.

— Час... — повтори Теса поразено. Ръката й се вдигна, отмятайки

кичур коса от лицето й. Колко ли ужасно изглеждаше в омачканата си

нощница, косата й — увиснала в рошави плитки, устните — сухи и

напукани. Пръстите й потърсиха ангела около врата й — познат,

успокояващ жест, но ангелът го нямаше. — Джем, мислех, че си мъртъв.

— Да — отвърна той и в гласа му отново прозвуча онази далечна

нотка, която й напомни за айсбергите, които бе видяла от борда на „Мейн"

— ледени късове, плаващи в мразовитата вода. — Съжалявам. Съжалявам,

че нямаше как... че не можах да ти кажа.

— Мислех, че си мъртъв — повтори Теса. — А сега не мога да

повярвам, че наистина си тук, от плът и кръв. Сънувах те, отново и отново.

Намирах се в тъмен коридор и ти се отдалечаваше от мен и колкото и да

те виках, ти не можеше, не искаше да се обърнеш и да ме погледнеш. Може

би това също е просто сън.

— Не, не е сън. — Джем се изправи и застана пред нея. Бледите му

ръце бяха сплетени пред тялото и Теса не можеше да не си припомни, че

именно така й беше направил предложение — застанал пред леглото, в

което седеше тя, вдигнала невярващ поглед към него, точно както сега.

Той бавно разтвори ръце и върху дланите му, също като върху бузите,

Теса видя големи черни руни. Не познаваше Кодекса достатъчно добре, за

да ги различи, но инстинктивно разбра, че това не са руните на обикновен

ловец на сенки. Тези говореха за много по-голямо могъщество.

— Каза ми, че е невъзможно — прошепна тя. — Че не би могъл да

станеш Мълчалив брат.

Той се извърна от нея. В движенията му също имаше нещо различно,

нещо от плавното плъзгане на Мълчаливите братя, което беше

едновременно прекрасно и плашещо. Какво правеше? Нима му беше

непоносимо да я погледне?

— Казах ти онова, което вярвах — рече, обърнат към прозореца, и

докато гледаше профила му, Теса забеляза, че лицето му вече не бе така

болезнено слабо както преди. Скулите му не бяха толкова изпъкнали, нито

вдлъбнатините на слепоочията му — толкова тъмни. — И наистина беше

така. Уин фенът в кръвта ми не позволяваше руните на Братството да

бъдат поставени върху мен. — Теса видя как гърдите му се повдигат и

спускат под одеждите с цвят на пергамент и това почти я сепна — нуждата

да дишаш й се струваше толкова човешка. — Всички опити, правени

някога, да спра постепенно уин фена, едва не ме убиха. Когато престанах

да го вземам, защото не ми беше останала и прашинка, почувствах как

тялото ми започва да се разпада, отвътре навън. И си помислих, че вече

нямам нищо за губене. — Интензивността в гласа на Джем го сгряваше...

нима имаше човещина в тона му, пукнатина в бронята на Братството? —