Градината на Рама [bg]

В Централната равнина беше тъмно и студено. Ричард се опитваше да потърпи още малко. Беше изпратил подобрения Айнщайн (наричаше го Супер-Ал) и Гарсия 325 да се приближат към отвора в стената на втория модул. Те бяха обяснили на нощния пазач, обикновен хуманоид Гарсия, че обнародваната програма на експеримента е била променена и в момента ще се проведат нови специални изследвания. Докато Ричард оставаше все така скрит от погледа. Супер Ал извади цялата апаратура от отвора в стената на другия модул и я подреди на земята. Процесът отне повече от час скъпоценно време. Когато най-накрая приключи, той даде знак на Ричард да се приближи. Предвидливо Гарсия 325 отклони пазача към другата част на зоната на експериментите, така че биотът-пазач не видя Ричард.

А той не си губеше времето. Измъкна Принц Хал от джоба си и го мушна в отвора.

— Върви бързо — изкомандва и постави малкия си монитор на пода на тунела. През изминалите няколко седмици отворът към другия модул беше постепенно разширен и сега представляваше квадрат с размери приблизително осемдесет на осемдесет. За малкия робот пространството беше повече от достатъчно.

Принц Хал забърза към отсрещната страна. Разликата в нивата на тунела и вътрешния проход бе около метър. Роботът сръчно прикачи късо въже към скобата, която наби в пода на тунела и после се спусна. Ричард наблюдаваше всяко движение на Хал на екрана и му даваше инструкция по радиото.

Очакваше и втория модул да има външен пръстеновиден защитен проход. Оказа се прав. „И така, принципната конструкция на двете поселища е еднаква.“ Също така очакваше във вътрешната стена да има някакъв отвор, порта или врата, през която многокраките да могат да влизат и излизат. Надяваше се, че Принц Хал, който беше дребен, ще може да мине през нея.

Не мина много време и Хал откри входа към основната част на модула. Само че това, което очевидно бе врата, се намираше на повече от двадесет метра над пода на пръстеноподобния проход. Ричард беше подготвен и за тази възможност, защото беше наблюдавал на видео как многокраките се придвижват във вертикална посока по роботите-булдозери край пункта за наблюдение при Авалон.

— Катери се — разпореди Ричард и нервно погледна часовника си. Беше почти шест. Скоро в Ню Идън щеше да съмне. А малко след това истинските изследователи и инженери щяха да се появят при мястото на отвора.

Принц Хал се нанасяше около стотина пъти върху височината на стената, която делеше пода от входа към другия модул. Изкачването на робота дотам щеше да се равнява на изкачване на човек до върха на шестдесететажна сграда. В дома Ричард бе карал малкия робот да се упражнява, като пълзи по стената на къщата, но в онези моменти винаги стоеше близо до него. Дали по тази стена имаше грапавини за ръцете и стъпалата? От екрана това не можеше да се разбере. Притежаваше ли механичният субпроцесор на Принц Хал всичките необходими и правилни изчисления? СКОРО ЩЕ РАЗБЕРА — помисли си Ричард, когато любимият му ученик започна изкачването.