Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Поулгара не ми беше казала нищо за характера на своята малка задачка в Арендия и затова трябваше да продължа да я следя. Но след онази среща на пътя, го правех повече от любопитство, отколкото от загриженост. Вече бях убеден, че наистина може да се грижи за себе си.
Моята дъщеря продължи към Во Вакюм и когато достигна до градските порти, заповяда със самочувствието на императрица на стражите да я заведат в двореца на графа.
Во Вакюм беше определено най-красивият сред древните арендски градове. Панаирът за животни в Мурос носеше на васитите сериозни печалби, тъй че им оставаха доста пари, които пръскаха за благоустройство и строителство.
На входа на града аз се преобразих отново. Арендите обожават ловните кучета и затова реших, че една хрътка би се чувствала доста добре в техния най-голям град. Освен това, в самия дворец графът щеше да реши, че съм куче на графинята, а тя — че съм на графа.
— Ваша Светлост — поздрави Поулгара графа. — Настоявам да говорим насаме. Онова, за което съм дошла е твърде важно, за да го обсъждаме на всеослушание.
— Вашето искане е малко необичайно, лейди…? — Графът остави незавършеното си изречение да увисне във въздуха. Наистина много му се искаше да разбере коя ли ще да е тази царствена посетителка.
— Ще ви се представя след като останем насаме, Ваша Светлост. Навсякъде в Арендия е пълно с вражески шпиони, а вестта за моето посещение не бива да достига до Во Мимбър или Во Астур. Вашето владение е в опасност и аз дойдох, за да ви помогна.
— Вашите маниери и осанка ми говорят, че ще е по-добре да изпълня молбата ви, милейди — отвърна й графът. — Нека се уединим на подходящо място, където ще мога да ви изслушам на спокойствие.
Той стана и й подаде ръка, след което двамата напуснаха приемната зала.
Тръгнах весело подир тях, потраквайки с нокти по мраморния под. Арендските благородници позволяваха на кучетата си да се мотаят навсякъде из къщите им, и затова никой не ми обърна внимание. На прага на покоите си графът все пак ми махна да си вървя, което не беше чак такъв проблем. Проснах се пред вратата, опрял кажи-речи нос в нея.
— И тъй, лейди — каза графът, — ще бъдете ли тъй добра да разкриете името си пред мен.
— Казвам се Поулгара — отвърна му тя. — Може и да сте чувал за мен.
— Дъщерята на Древния Белгарат. — Графът изглеждаше изумен.
— Именно. Напоследък давате ухо на лоши съветници, Ваша Светлост. Един толнедрански търговец ви се е представил като вестоносец на Ран Вордю Седемнадесети. Той ви лъже. Родът Вордю няма никакво намерение да ви предлага съюзничество. Ако последвате неговия съвет и окупирате мимбратска територия, легионите няма да ви се притекат на помощ. Щом нарушите мира си с мимбратите, те мигновено ще се съюзят с астурианците и заедно ще ви смажат.
— Толнедранският търговец ми представи документи, лейди Поулгара — възрази й графът. — Те носят личния печат на самия Ран Вордю.
— Не е чак толкова трудно да се фалшифицира имперския печат, Ваша Светлост. Мога да ви направя такъв печат още сега и тук, стига да пожелаете.
— А щом толнедранецът не говори от името на Ран Вордю, тогава кой го е изпратил?
— Ктучик, Ваша Светлост. Мургите искат размирици в Запада и Арендия, с нейните безспирни граждански войни, е идеалното място, откъдето би могло да започне всичко. Постъпете с мнимия толнедранец както намерите за добре. Аз трябва да отида до Во Астур, а оттам и до Во Мимбър. Планът на Ктучик е всеобхватен и крайната му цел е война между Арендия и Толнедра.
— Не бива да се стига до нещо подобно! — възкликна графът. — Както сме разделени, легионите ще ни смажат!
— Именно. После във всичко това ще бъдат въвлечени и алорните, а оттам до всеобщата война има само една малка крачка.
— Ще изкопча истината от този фалшив толнедранец, лейди Поулгара. Имате думата ми.
Вратата се отвори и графът се препъна в мен. Понякога хората са небрежни до жестокост към своите домашни любимци.
Поулгара поне ме прекрачи елегантно.
— Хайде, татко — каза ми тя покровителствено, — вече можеш да си вървиш у дома. Както сам виждаш, оправям се чудесно и без теб.
Това очевидно си беше самата истина. Е, аз продължих да я следя. За всеки случай. Тя отиде във Во Астур и проведе с местния граф почти същия разговор. После отскочи до Во Мимбър и там отново се справи със същата лекота. С едно единствено пътуване тя неутрализира онова, което най-вероятно бе отнело на оная ходеща мумия Ктучик десет години, за да го подготви. Те двамата още не се бяха срещали, но ученикът на Торак вече имаше повече от основателна причина да я мрази.