Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
Апт отвърна.
Сенкотрон като че ли потрепери, а после отново се изсмя, този път — дрезгаво и хладно.
— „Очите са призмата на любовта“, нали? Нима ще ходите хванати за ръчица до рибарския дюкян в Пазарния ден, драга?
Главата на момчето отскочи рязко назад, костите започнаха да променят формата си, двете зейнали кухини се сляха в една, по-голяма, над носа, който се разклони от двете страни и оформи тънък извит ръб над кухината. И в нея се появи мътно демонско око.
Сенкотрон отстъпи крачка назад, за да огледа произведението си.
— Ай! — възкликна той. — Кой ли пък ме гледа сега през тази призма? Велика Бездна, не ми отговаряй! — Богът изведнъж се извърна и зяпна към портала. — Бързия, хитър Бен… познавам му ръката. Можеше далече да стигне под моя патронаж…
Малазанското момче се покатери и седна на тесните щръкнали рамене на Апт. Крехкото му телце се тресеше от травмата на насилственото изцерение и от това, че бе стояло цяла вечност разпънато на кръста, но уродливото лице се разцепи в тънка иронична усмивка, също като на демона.
Апт пристъпи към портала.
Сенкотрон махна с ръка.
— Е, тръгвай, тогава. Проследи онези, които следят Подпалвача на мостове. Войниците на Уискиджак винаги са ми били верни, доколкото помня. Калам няма намерение да цунка Ласийн по бузките, щом я намери, в това съм сигурен.
Апт се поколеба, след което заговори за последен път.
Когато богът й отвърна, в тона му се долавяше недоволство.
— Онзи Върховен жрец тревожи и самия мен. Ако не успее да измами търсачите на Пътя на Ръцете, в драгоценното ми владение — което напоследък бездруго гъмжи от натрапници — наистина ще стане доста тясно… — Сенкотрон поклати глава. — Задачката беше проста, в края на краищата. — Започна да се отдалечава, Хрътките тръгнаха по петите му. — Чудно, може ли изобщо да се разчита на благонадеждна, компетентна помощ в тези времена…
След миг сенките се разсипаха и Апт остана сама.
Порталът бе започнал да отслабва; раната между световете бавно се затваряше. Демонът изхриптя утешително. Момчето кимна.
Шмугнаха се в Имперския Лабиринт.
12.