Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Не знам дали това е нужно…
— Ще бъда малко по-ясен. Имахме среща.
Фюри свали ръцете си.
— Каква среща?
— При затворени врати. Аз, Рот и Братството. Единственият начин да останеш тук, е да зарежеш наркотиците и да станеш приятел на Бил У. А никой не вярва, че ще го направиш.
Фюри се намръщи.
— Не знаех, че има сбирки на Анонимни наркомани за вампири.
— Няма, но има вечерни сбирки за хора. Направих справка в интернет. Но това е без значение, нали? Защото дори да кажеш, че ще ги посещаваш, никой няма да ти повярва. А мисля, че и ти сам не го вярваш.
Трудно беше да се спори с това, като се имаше предвид какво беше вкарал в къщата и в ръката си.
Само при мисълта да се откаже от дрогата, дланите на Фюри се изпотиха.
— Ти си казал на Рив да не ми продава повече червен дим, нали? — Това обясняваше реакцията на Хекс, когато се бе отбил последния път за покупка.
— Да, казах му. И знам, че не той ти е продал хероина. На пакетчето имаше орел. А той маркира своите с червена звезда.
— Ако отида в Светилището, как ще си сигурен, че няма да продължа с дрогата?
— Няма да съм. — Зи се изправи. — Но поне няма да бъда принуден да гледам. Нито пък останалите тук.
— Толкова дяволски спокоен си — промърмори Фюри, като че мисълта едва сега го осени.
— Видях те мъртъв до тоалетната чиния, имах на разположение осем часа да седя край теб и да се чудя как да променя всичко това. Изтощен съм, нервите ми са опънати и ако не влезеш в пътя, всички вдигаме ръце от теб.
Зейдист се обърна и бавно тръгна към вратата.
— Зейдист. — Зи спря, но не се обърна към него. — Няма да ти благодаря за това. Така че сме квит.
— Звучи ми справедливо.
Когато вратата се затвори, на Фюри му хрумна странна мисъл, която не само че нямаше нищо общо с казаното дотук, а и на този фон му изглеждаше направо неуместна.
С отказа на Зи да пее, светът бе изгубил съкровище.
45.
В другия край на имението на Братството, на около дванайсет метра под земята, Джон седеше пред бюрото в офиса на тренировъчния център и се взираше в компютъра пред себе си. Изпитваше потребност да върши нещо, за да си заслужи прехраната, но при отложените за неопределено време занимания, нямаше много работа за него.
Харесваше канцеларската работа, така че службата му беше по сърце. Обикновено прекарваше времето си в отмятане на оценки, въвеждане на докладите за травми, получени при тренировки, и проследяване на учебната програма. Хубаво беше да сътворяваш ред от хаоса, да поставяш всичко на мястото му.
Погледна часовника си. Блей и Куин тренираха в залата с тежестите и щяха да останат там най-малко още половин час.
Какво можеше да върши… Какво…
Поддал се на случаен импулс, той прегледа директориите на компютъра и откри папка, озаглавена «Отчети за инциденти». Влезе в нея и отвори файла, съставен от Фюри, относно нападението над дома на Леш.
Мили… Боже. Труповете на родителите му бяха поставени на столове край масата за хранене, преместени бяха в трапезарията от дневната, където бяха убити. Нищо друго в къщата не беше докосвано, с изключение на едно чекмедже в стаята на Леш на горния етаж, и Фюри беше написал: Някаква лична вещ? Но с каква стойност, след като всички бижута са налице?
Джон отвори други отчети за нападнати къщи. На Куин. На Блей. На още трима съученици. На още пет аристократи. Общ брой на жертвите: двайсет и девет, включително догени. И бяха напълно ограбени.
Очевидно това бе най-успешната серия от нападения след атаката срещу имението на семейството на Рот още в Древната страна.
Джон се опита да си представи на какво е бил подложен Леш, та да изрече всички онези неща. Беше гадняр, но не изпитваше топли чувства към лесърите.
Бил е измъчван. Нямаше как да не е мъртъв.
Без определена причина Джон прегледа файла му в компютъра. Фюри или някой друг вече беше изготвил смъртния му акт. Име: Леш, син на Ибикс, син на Ибиксес, син на Торнсрей. Дата на раждане: 3 март 1983 г. Дата на смъртта: приблизително август 2008 г. Възраст при настъпване на смъртта: 25 години. Причина за смъртта: неизвестна, предполага се, че е убит от лесърите. Тленни останки, погребани в: не са открити такива.
Досието му беше доста дълго. На Леш бяха налагани многобройни дисциплинарни наказания и не само във връзка с програмата на обучение, но и порицания от глимерата. Изненадващо беше, че изобщо фигурират в досието му, като се знаеше колко потайна бе аристокрацията относно недостатъците си, но от друга страна, Братството бе изискало пълни сведения за обучаващите се, преди да бъдат допуснати в програмата.