Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Войникът кимна късо на коларя, без да я погледне. Реши да не предлага да продължат заедно.
Докато отдъхваха, небето притъмня и заплющя силен вятър.
— Лятна буря — отрони коларят й.
Алиена погледна притеснено към небето. Не се боеше, че ще се намокри, но бурята щеше да я забави и можеше да се окажат на открито на стъмване. Закапа дъжд. Реши с неохота, че трябваше да си намерят подслон.
Младата графиня каза на пазача си:
— По-добре да поостанем тук малко.
— Не мога — отвърна рязко пазачът. — Заповед на господаря.
Алиена се ядоса като го чу да говори така на момичето.
— Я не ставай глупак! — рече тя. — Трябва да се погрижиш за господарката си!
Пазачът я погледна изненадан.
— Ти какво се бъркаш? — тросна се грубо.
— Ще има гръмотевична буря, идиот — каза властно Алиена. — Не можеш да искаш от дама да пътува в такова време. Господарят ти ще те скъса от бой за глупостта ти.
Обърна се към графиня Елизабет. Момичето я гледаше обнадеждено, явно доволна, че някой се е опълчил на грубия й телохранител. Заваля сериозно и Алиена бързо взе решението си.
— Ела с мен — подкани я тя.
Хвана момичето за ръката и я поведе, преди пазачът й да успее да направи каквото и да било. Графиня Елизабет тръгна с охота, ухилена като дете, пуснато от училище. Алиена се опасяваше, че пазачът може да тръгне след тях и да я издърпа, но в този момент блесна мълния и лекият дъжд се обърна в порой. Затича, дърпайки Елизабет със себе си и двете се втурнаха през гробищата към къщата до църквата.
Вратата зееше отворена. Нахлуха вътре. Алиена бе предположила, че това е къщата на свещеника и се оказа права. Един мъж с кисела физиономия в черна туника и с малък кръст на верижка на шията стана, щом двете влязоха. Алиена знаеше, че дългът на гостоприемството беше бреме за мнозина енорийски свещеници, особено сега. Очакваше съпротива и затова каза твърдо:
— Аз и спътниците ми се нуждаем от подслон.
— Добре сте дошли — отвърна със стиснати зъби свещеникът.
Беше двустайна къща с навес отстрани за животните. Не беше много чисто, въпреки че животните се държаха отвън. На масата имаше буре с вино. Едно малко куче заджафка настървено към тях щом седнаха.
Елизабет стисна ръката на Алиена.
— Много ви благодаря. — В сълзите й имаше сълзи на благодарност. — Ранулф щеше да ме накара да продължа — никога не ме слуша.
— Не беше нищо — отвърна Алиена. — Всички тези големи и силни мъже са страхливци в сърцата си.
Загледа я и с ужас разбра, че горкото момиче много приличаше на нея. Достатъчно лошо беше, че е съпруга на Уилям, но това, че бе вторият му избор, сигурно превръщаше живота й ад.
— Аз съм Елизабет Шайринг — каза Елизабет. — А ти коя си?
— Името ми е Алиена. От Кингсбридж съм.
Затаи дъх, зачудена дали Елизабет щеше да се сети по името й, че говори с жената, която е отхвърлила Уилям Хамли.
Но Елизабет беше твърде млада, за да помни онзи скандал и каза само:
— Какво необичайно име.
От задната стая влезе мърлява жена с простовато лице и месести голи ръце. Погледна ги предизвикателно и мълчаливо им предложи чаша вино. Алиена предположи, че е жената на свещеника. Сигурно я наричаше своята „домакиня“, тъй като на теория бракът бе забранен за духовниците. Жените на свещениците създаваха безкрайни неприятности. Принудата да ги изгонват беше жестока и обикновено носеше срам за Църквата. И макар повечето хора да твърдяха, че свещениците като цяло е редно да са целомъдрени, обикновено се отнасяха с търпимост във всеки конкретен случай, защото познаваха жената. Тъй че Църквата си затваряше очите за такива съюзи. „Бъди благодарна, жено — поне живееш с любимия си“, завидя й мислено Алиена.
Войникът и коларят влязоха вътре с намокрени от дъжда коси. Пазачът, Ранулф, застана пред Елизабет и рече:
— Не можем да спрем тук.
За изненада на Алиена, Елизабет се прекърши моментално.
— Добре — отвърна тя и стана.
— Сядай — каза Алиена и я дръпна долу. Изправи се пред пазача и размаха пръст пред лицето му. — Ако чуя още една дума от теб, ще повикам селяните да се притекат на помощ на графинята на Шайринг. Те знаят как да се отнасят с господарката си, за разлика от теб.
Видя, че Ранулф претегля на ум шансовете си. Опреше ли ножът до кокала, щеше да се справи с Елизабет, Алиена, с коларя и със свещеника също така. Но щеше да си има неприятности, ако се намесеха някои от селяните.
По някое време отвърна:
— Може би графинята би предпочела да продължим. — Погледна Елизабет нападателно.