Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Всичко е много убедително — въздъхна Болд. — Аз нямаше да се сетя за снимката — призна той.
— Трябва да създадем представа за наличие на дете, но не и да използваме самото дете за примамка.
— Много е убедително — повтори Болд.
— Момчето се превръща в мотив за действие при него, Лу — каза тя с абсолютна увереност. — Приликата с майка му и наличието на дете. Една от грешките ми беше, че изобщо не обърнах внимание на ролята на детето.
— Успя да ме убедиш — кимна той. — Сега ни остава единствено — продължи, оглеждайки колата от външната страна — хубавичко да я нацапаме отвън.
В три и петдесет следобед Мартинели, облечена в дънки и пуловер, влезе с форда си в автомивката, притежание на „Лукс уош“. Атмосферата в специалната кола за наблюдение на полицейското управление — Сиатъл, която отвън изглеждаше като кола за почистване на боклука по уличните платна, беше страшно напрегната, но ни най-малко не непрофесионална. В тясното пространство се бяха побрали видеотехника, радиостанции и Болд и Дафи, седящи почти един върху друг.
Появата на Мартинели беше точно планирана, колата й се вля в опашката за конвейера във време, когато щеше да бъде ред на заподозрения — вярваха, че човекът в автомивката е Джонатан Гарман — да мие прозорците от вътрешната част. Четирима работници вършеха тази работа на ротационен принцип — редът, по който се сменяха, беше установен с помощта на двама цивилни агенти.
Вътре в специалната кола за наблюдение видеомониторът започна да пращи и присветва, образът на Мартинели внезапно стана зърнест и мъгляв.
— Какво става? — попита Болд.
— В една автомивка има доста метални части — отвърна техникът, поддържащ връзката. — Предавателят е скрит под задната седалка, а антената е под колата. Никоя система не е перфектна. Затова в колата сме монтирали записваща камера. Записаното от нея ще бъде с чист образ.
Екранът продължи да присветва и пращи, каналът, настроен на радиовръзка с Мартинели, се пълнеше със статично електричество.
— Вътре съм — докладва тя.
На екрана картината се модифицира до подскачащи вертикални ленти, след това заплуваха и черни хоризонтални линии.
— Не ми харесва това — промърмори Болд.
— И на мен не ми харесва, сержант — сви рамене техникът. — Ще опитам да го оправя.
Дафи беше екипирана с микрофон и слушалки, оформени като шлем на главата й. Тя се свърза с Мартинели, за да се увери, че се чуват.
— Чувам те идеално — обяви Мартинели.
Физическата й прилика с образа от снимката на Даяна Гарман беше поразителна — благодарение на усилията и уменията на Джоф Джефрис от театър „Пето авеню“.
Когато видеовръзката ставаше добра, на екрана се явяваше картина от цялата предна седалка на форда, с широк ъгъл на визиране, от едната до другата врата.
През микрофона на Мартинели долетя мъжки глас:
— Не ни е позволено да пипаме личните ви вещи, госпожо. Трябва да ги приберете, ако ще чистим вътре в колата. Ще дойда след малко.
Дафни зашепна в ухото на Мартинели:
— Нищо не пипай.
Искаше всички примамки да са на местата си.
— Действай, както си знаеш — каза Мартинели на мъжа.
Агентите, които наблюдаваха срещуположния край на автомивката, докладваха, че работникът, с когото беше говорила Мартинели, вече чисти вътрешността на колата. Гарман щеше да се включи по-нататък.
Върху екрана се появиха лицата на двама негри, чистещи с прахосмукачки.
Мартинели докладва, че се отправя към зоната, където шофьорите изчакваха, докато трае процедурата.
Фордът вече беше в конвейера. Без да сваля очи от монитора, Болд попита Дафи:
— Какво мислиш?
— Имам чувството, че всичко ще мине добре. Само дано Мартинели да издържи.
Още докато говореше, на екрана настъпи раздвижване — един мъж седна на предната седалка, с кърпа в едната ръка и спрей почистващ препарат в другата. Видеосигналът в момента беше лош. За няколко секунди екранът стана черен, последван от мътна сянка на фона на трепкащата зърнеста картина — най-вероятно беше рамото на работника или темето му, докато енергично чистеше прозорците отвътре, стъклото на контролното табло и огледалото за обратно виждане.
— Върви! — каза Дафи на Мартинели, представяйки си как полицайката тича към колата, сякаш е забравила нещо.
— Покажи си лицето, приятел — призова Болд мияча на прозорците.