Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Съжалявам — помоли за извинение Дафи с дрезгав шепот.
Но не него, сигурен беше той. Извинението й беше насочено към новата жертва на Джони Гарман — към онази, заради която той беше изпратил поредното си послание заплаха. Към тази, за която се опасяваше, че й беше писано да умре.
52.
Бен чака заедно със Сюзан в плаващата къща около час, след което и двамата ги обзе безпокойство. Дафи закъсняваше и независимо от молбите му, Сюзан не пожела да го остави сам. След срещата с Емили в парка Бейкър Ридж той непрестанно мислеше за нея. Беше му дошло до гуша от всички методики, системи и програми на Сюзан и Дафни. Искаше му се да приключи с всичко това и да се махне.
Сюзан, опитвайки се да звучи сдържано и спокойно, предложи да отидат в Полицейското управление — Бен подозираше, че му предстои да прекара няколко часа в скучно очакване, и затова каза:
— Тя ще се обади.
— Тя продължава да е на онова заседание от час и половина. Не мога да остана с теб, Бен. Ще се наложи да я изчакаш там.
— Ще я изчакам тук — натърти той най-малко за пети път.
— Не се надявай, момчето ми. Или в полицията, или се връщаме обратно в центъра за малолетни.
— В центъра? — не повярва на ушите си той. — Да не искаш да кажеш, че ще спя там?
Досега не беше оставал да спи там и нямаше намерение да го прави и тази вечер.
— Имаш право на избор. В полицията или в центъра?
Бен се ужаси от мисълта да прекара една нощ в центъра за малолетни.
— В полицията — беше отговорът му.
Бен и Сюзан преминаха през контролата на вратата, водеща към отдел „Убийства“.
Вътре всичко вреше и кипеше, полицаи тичаха нагоре-надолу, повечето разнасящи папки и всички изглеждащи съсипани от умора. Пистолетите на някои се подаваха изпод мишници и над коланите. Страхотно, помисли си Бен.
Сюзан непрестанно питаше за Дафни или за Болд минаващите покрай тях, най-накрая един полицай се вслуша в думите й, посочи дъното на коридора и спомена за лейтенант.
Сюзан посочи на Бен един стол, опрян на стената, и му каза да седне и да я чака.
— И аз искам да дойда — възпротиви се той.
— Ще стоиш там! — произнесе със заповеднически тон тя, улови го за раменете, завъртя го и лекичко го побутна.
Бен се отправи към стола.
Сюзан се насочи към дъното на коридора.
Бен остана сам за пръв път от векове насам.
Не можеше да откъсне мисли от Емили. Ами ако просто стане и си излезе през вратата…
Ако продължи да седи на стола, Сюзан ще го заведе в центъра и ще го остави там. Абсолютно беше сигурен в това. И заплахите им да навредят на бизнеса на Емили щяха да увиснат — ако нямаха него като свидетел.
Пъхна ръка в джоба си, за да провери дали там все още си стоят петте долара, които Дафи му беше дала за непредвидени случаи.
Заизмъква се от стола, оглеждайки се наоколо изпод вежди — по всичко изглеждаше, че никой не се интересуваше от него. Сюзан се беше изгубила някъде в дъното на коридора и никъде не се виждаше. Там й беше мястото! Той се запъти с бавна крачка към изхода, сред клокочещия хаос наоколо, все едно че търси тоалетната.
От десетте или петнадесетте души, които бяха най-близо до Бен, само две жени уловиха погледа му, и двете му се усмихнаха изкуствено — по начина, по който го правеха библиотекарките. Той не спря да крачи към изхода, изправил рамене, изпънал гръб — точно както Дафи го беше съветвала — беше сигурен, че някой ще се изпречи пред него и ще му попречи да избяга.
Но никой нищо не му каза.
Бен прекрачи навън и щом зави зад ъгъла, с все сила се затича към асансьорите.
„Емили!“, помисли си той. Сърцето му щеше да се пръсне.
53.
Дафи знаеше, че от момента, в който Джони Гарман беше идентифициран в автомивката, нямаше да остане сам нито секунда повече от живота си. Винаги щеше да има някой, който да го държи под наблюдение или да е в килията с него. Щеше да има адвокати, лекари, съдии и съдебни заседатели; но никога нямаше да остане сам.