Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Незабавно трябва да установим наблюдение над трите автомивки „Лукс уош“ — обяви Шосвиц с такъв тон, сякаш това беше страхотно и оригинално хрумване.
Няколко детективи видимо сподавиха усмивки.
Болд отново се обърна към всички:
— От „Специални операции“ ще монтират скрити камери и ще установят наблюдение в двете автомивки „Лукс уош“ за целите и в рамките на воденото от нас разследване. — Погледна към най-младия полицай. — Ето адресите — каза той и пусна листа с адресите да се предаде от ръка на ръка до момчето. — Слез долу в „Специални операции“ и им обясни за какво става дума. Ще имаме нужда най-малко от два техни екипа. Искам аудио и видео, денонощно наблюдение и запис на лента. Щом като нашият човек има обичай да изчезва от време на време, не искам да пропусна появата му. Кажи им да ми се обадят, когато се появи.
Момчето се втурна да изпълнява задачата. Болд познаваше този тип ентусиазъм, макар самият той отдавна да не го беше изпитвал. След това се обърна към Ла Моя:
— Свържи се с полицията в Белингам и ги попитай дали можем да установим наблюдение в автомивката там, ако не, нека те го направят. Но да е колкото се може по-бързо и абсолютно прецизно. Още днес, не утре или вдругиден.
— Разбрано — кимна Ла Моя.
Той се завъртя на стола си, след това стана и се запъти към най-близкия телефон. Нямаше да излезе от тази зала, за да не пропусне нещо важно — Болд знаеше, че от него щеше да излезе великолепен сержант, ръководител на група. Изпита чувство на облекчение и това едновременно го изненада и го накара да разбере нещо важно за самия него.
Телефоните в залата звъняха почти непрекъснато и при всеки звън Болд се надяваше, че се обажда Елизабет. След известно време му дойде наум, че не беше поръчал да му прехвърлят разговорите в заседателната зала. Поръча на един от полицаите да изпълни това вместо него — младият мъж се зарадва, че му беше възложена някаква задача.
— Междувременно — провикна се Болд, за да привлече вниманието на насядалите около масата и останалите присъстващи в залата, — само за да сме сигурни, че сме проверили навсякъде, трябва да се снабдим и с кадровите списъци на останалите пет автомивки.
— Той е в една от автомивките „Лукс уош“ — противопостави му се Дафи.
Болд не се вслуша в думите й.
— И на петте. С имената на собствениците, на всеки служител и работник през последните шест месеца. И без оправдания — добави той, показвайки, че няма да приеме ничие извинение за несвършена работа.
Заместник прокурорката се обади за пръв път. Саманта Ричард беше малко над петдесетте, с бледа кожа и рядка пепеляворуса коса, с привлекателно лице и не по-малко привлекателно тяло, нещо в израза й обаче я превръщаше в човек, неотличим в тълпата. Беше облечена с черни панталони и сиво сако. Ричард имаше сиво излъчване, както и да я погледнеше човек. Беше престанала да се бори с пораженията на възрастта преди повече от десетина години. Беше работила в течение на петнадесет години като обществен защитник, преди седем години беше решила да премине към другия отбор, когато съквартирантът, с когото делеше една и съща къща, я беше пребил жестоко, след като опитът му да я изнасили беше пропаднал. Очите й също бяха сиви, на безименния си пръст носеше златна халка — беше се появила там преди няколко месеца, макар че не беше омъжена, доколкото беше информиран Болд; даже не се и срещаше с някого.
Ричард каза:
— Какви улики и доказателства имаме срещу този човек? — Тя изгледа Шосвиц, Болд и след това и Дафни. — Надушвам желание за линч. Не можете да му предявите обвинение само защото притежава определена хавлиена кърпа. Вие сама казахте — обърна се тя към Гейнис, — че са били раздадени безплатно хиляда от тези кърпи.
— Той е просто един заподозрян — обясни Болд. — И това обяснява защо искаме да установим наблюдение над него.
— Съгласна съм, тук сте абсолютно прави, но ще ни е необходимо да го свържем по-здраво с това, в което искаме да го обвиним. За да го видим в килия на смъртник, ще ни трябват солидни улики и доказателства.
— Ще ги намерим — изръмжа Болд.
Шосвиц наблюдаваше все едно беше зрител на тенисмач, очите му се въртяха наляво и надясно — до безкрай. Болд усещаше желанието му да се намеси в разговора. И в типичен свой стил Шосвиц нямаше да го направи сякаш нагазва с предпазливи крачки във водата, а щеше да плонжира, разплисквайки всичко около себе си. Лейтенантът, както и всеки друг в залата, разбира се, ясно си даваше сметка за натиска, на който бяха подложени.