Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
— Трябва да го проследим до склада с откраднатото гориво — или нещо от този род — заяви Ричард.
Изказването й прозвуча враждебно, но с въпросите, които беше поставила, беше стигнала до сърцевината на проблема и Болд се почувства неловко.
Дафи заговори и прикова вниманието на всички:
— Една жена ще умре тази вечер — не казвам, че трябва да го арестуваме. Трябва да го открием — и то бързо. Може да ни отведе до скривалището, където държи горивото, може и да се опита да запали пожар. И в двата случая ще имаме основание да го арестуваме.
Болд я познаваше много добре. Това не беше типично изказване за нея. Той извлече най-същественото от него и го облече в свои думи:
— Но може и да изгубим още един човек, ако го арестуваме.
Тя вдигна удивено вежди нагоре и довърши вместо него:
— А точно това не бива да става.
Възцарилата се тишина се нарушаваше единствено от звъна на телефоните. Лека-полека хаосът отново си възвърна позициите.
Болд се извърна към нея и й каза:
— Имаш предложение как да действаме ли?
Дафи кимна, лицето й се беше изопнало от напрежение и тревога.
— Но трябва да действаме незабавно.
Тя извади разпечатка на кадровия справочник на полицейското управление. Оформен като годишник, той беше разделен на две основни части — действащ персонал и цивилни служители, във всяка от които също имаше разделение по ранг или квалификация. Идеята за такъв вид справочник беше на профсъюзната организация, а целта — да послужи за взаимно опознаване. В него нямаше никакви номера на домашни телефони, адреси или друга лична информация, само служебните телефони, принадлежността към отдели и групи, както и посочени интереси в сферата на прекарване на свободното време и участие в клубове по софтбол, волейбол, боулинг, по автомобилизъм и лов и риболов.
Дафи отвори справочника на страница седем, която беше отбелязала с листче. Извади от папката си снимка на жената на Стивън Гарман — Даяна, и я постави до снимката на полицайка на име Мериън Мартинели. Приликата между двете беше невъзможно да не се забележи, единствената разлика беше в дължината на косата — при Мартинели беше малко по-дълга по времето, когато е била правена снимката й. Дафи извика на Ла Моя, който говореше по телефона:
— Джон? Все още ли си приятел с козметика от театъра „Пето авеню“?
— Кой? — извика той, закривайки с длан микрофона на слушалката.
— Гримьорът — каза тя.
— Джоф? Хомото? Че как иначе.
Дафи започна да излага съображенията и плана си, тонът й беше настойчив и самоуверен:
— Изпратеното писмо означава, че вече е набелязал жертва. Може да имаме късмет и да успеем да го проследим до жертвата. Но и двамата знаем, че този тип следене се проваля много по-често, отколкото успява. Колко — между двайсет и трийсет процента са случаите, когато съумяваме да не изгубим от поглед следения заподозрян, нали?
— Толкова горе-долу.
— Което означава, че жертвата има седемдесет процента шанс да гори в пламъците. Неравенството е очебийно.
— Продължавай.
— Можем да променим съотношението на силите — каза тя, потупвайки с ръка върху полицейския справочник. Когато тя заговори, в залата се беше възцарила постепенно необичайна тишина. — И това ще направи полицай Мериън Мартинели. Тя и майката на Джонатан си приличат като две капки вода, Лу. С по-къса коса, с малко грим и белег от свалена халка и той ще я забележи още в мига, в който тя прекрачи автомивката. Тогава ще можем да я отведем в къща по наш избор и под наш контрол. Той научава адресите им от регистрационните документи на колите, нали? Така предполагаме ние. Така че ще му дадем адрес, където ще го чакаме. Щом се покаже с инструментите си за миене на прозорци, готов да изиграе и този път етюда със сгрешената улица, ще го хванем с горивото и всичко останало. Ричард ще получи исканите улики и доказателства, а ние — търсения убиец.
— А Мартинели ще получи язва — вметна Гейнис.
Болд се провикна:
— Някой да познава Мериън Мартинели?
Всички в залата като по команда завъртяха глави към Ла Моя, чиято репутация на сваляч — най-вече на новопостъпили полицайки — беше всеизвестна.
Ла Моя приличаше на котка, хваната с мишка в устата. Той сви рамене, поклати глава в оневиняващ жест, но все пак реши да признае: