Робинята

Фъстъка оглежда ядеца, а осите гъмжат по лицето му. Той издава звук като запушена

мелачка за боклук и протяга дебела смолиста ръка. Иска го. Дали за да го изяде, или да си

играе с него? Гнусният вид на чудовището те кара да изпуснеш ядеца. Аз го взимам. Сега

блести в зелено като нещо радиоактивно. А когато го повдигам, ядецът улавя отражението

на една от оранжевите светлини до клетката на децата.

Струва ми се, че избухва калейдоскопична граната. Лъчите светлина се събират в един

мощен лъч, наподобяващ лазер, който изскача от ядеца. Когато го повдигам още малко,

лъчът попада върху главата на Фъстъка и я подпалва. Гнездото избухва в топка червени

пламъци. Лепкаво парче тяло се откъсва и чудовището пада върху стоманените остриета

около двора на децата и започва да се топи. Вбесени стършели изпълват въздуха като

шрапнели. Децата започват да размазват ръцете и лицата си в жълтото меко желе… след

секунди Фъстъка е локва карамелизиран мед и кухненски прибори, като училищен стол,

наводнен с урина на диабетици и желе.

Пазача побеснява и насочва пушката си към нас. Лъчът от ядеца е изчезнал и аз не мога

да уловя отново отражението от оранжевите лампи. Почти чувам трясъка от стрелата, която

ще ме уцели. Или теб. С нас е свършено… освен…

Ти протягаш ръка към ядеца… вероятно мислиш, че внезапно съм се вкаменил… не

знам… но в този миг едно от стъблата му зазвънява. Ясен звук, подобен на камбанка…

точно като звука на камертон. След като го чуваш, удряш камертона още по-силно и се чува

звук от разбит кристален полилей.

Пазача изпуска пушката и притиска ушите си с ръце. Децата започват да вият като

линейки. Въздухът вибрира.

Всички прозорци на сградата избухват… наоколо летят остри парчета стъкло… от

павилиона излитат стотици прилепи. Те политат напред в черен дим от плющящи крила.

Някои ни удрят по главите, други хапят и дерат, когато профучават край нас. Но докато ние

размахваме ръце и насочваме ядеца към тях, те покриват Пазача напълно като черни

чаршафи, залепени към главата й. Тя се превръща в купчина кожени крила и свирепи зъби.

Търкаля се и се гърчи безпомощно под тях.

Децата улавят няколко заблудени прилепа и започват да ги гризат, докато са още живи.

Или пък ги хващат за крилата и ги удрят в земята, преди да им отхапят главите. Други от

децата не са достатъчно ловки и биват ударени в лицето. Кръвта от раните се стича по

обезумелите им физиономии, а те препускат паникьосано из клетката.

Без да промълвим и дума, ние скачаме на косачката и изфучаваме нагоре по хълма.

Докато минаваме покрай тъжните, обсипани с боклук ограждения, лампите светват и се чува

записан жизнерадостен женски глас, който говори за животните и произхода им. Стършели

и прилепи се опитват да ни преследват, но ги оставяме зад себе си, когато прелитаме през

горичка изкуствени дървета, направени от твърдо синтетично влакно. Пейзажът, който се