Робинята

разбирането, че всички идваме оттам… и все пак не изпитваме фобия от майките си и

изгубеното чувство за безопасност в утробата… грубото, но чисто желание… приемане, че

това е основата на всичко.

Скоро сме преплетени един в друг. Бавно и унесено. Плъзгаме се напред в тъмнината

като гъсеници. Стиснали сме здраво дебелия кабел. Миризмата на метал ни възбужда. Ти

обвиваш дългите си крака около кръста ми, движа се бавно в теб, но тласкам… не само те

чукам… но и набивам себе си в теб… чукам и двама ни по протежението на дългата

стоманена жица… Чайките пищят и излитат.

Прашното плато изглежда на километри и години отдалечено от нас… не помним

момента, когато се отделихме от каменната стена и заритахме из тъмния въздух. Ние сме

просто едно същество, което се гърчи по кабела… опасността от падане ни сближава още

повече.

Странно е, защото всеки мъж редовно копнее да чука. Да проникне. Да тласка. Да,

минетът беше великолепен и ме възбуди страхотно… нежността, финесът и играта,

гушкането и целувките… всички тези удоволствия са безкрайно привлекателни. Но внезапно

искаш само да проникнеш и да тласкаш. Да притежаваш и владееш. Копнееш да проникнеш

отвъд основното… да усетиш как влагалището се разтваря около твърдия ти пенис. Да

командваш и контролираш ритъма. Да се изпразниш диво. Да крещиш и да тласкаш. Да

разбиеш прозорците и вкараш дъжда вътре. Да изчукаш всичко. Искаш да стенеш и ревеш

като животно. Искаш да получиш за секунда правото да нараняваш. А после насилието и

първичните желания да те върнат обратно към нормалното. Откритието на съществото в теб,

прегърнато от чудовището, смучещо жадно плодородното място. Да пуснеш съществата да

вилнеят в компанията на друг демон. Те пулсират и блестят, когато получат тази

възможност. Копнежът им, вече утолен, излъчва светлина и горещина… и желание. И още

жажда за живот.

Но има и други моменти, когато човек иска да се съсредоточи върху устата си. Да лиже

и смуче влажни срамни устни. Да дразни малката пъпка на клитора, женския пенис. И

зърната… върховната критична точка… не само да лиже нежния и сочен женски анус, но и

да го погълне. Да пирува там, където жената кенза… да се предаде… да обслужва и да

консумира. Да се предаде на оралното дете в себе си. Да вкуси. Да даде и да хапе. Да бъде

унизен и да царува. Да не се тревожи накъде води това.

Откривам, че сега съм точно там.

Невъзможността да реализирам оралния си копнеж… бавното навлизане на члена във

влагалището е единственият източник на сексуален контакт… това засилва връзката ни.

Зърната ти горят и желаят устата ми. Надървеният ми член прониква все по-дълбоко…

усещаш как клиторът ти тръпне от въображаемите ласки на езика ми… задникът ти е

изложен на вятъра и тъмнината… копнееш устните ми да се залепят към него… но не

можем да направим нищо, освен да се гърчим заедно и да не поглеждаме надолу.