Повелителят на сребърния лък

Царица Халисия поведе жертвената процесия до олтара на върха на скалите, със златната Лаврова корона на главата си и жезъла на Деметра в ръка. Цар Хеликаон вървеше до нея. Бременността на царицата вече личеше, но никой не я коментираше. Тишината бе трудно поносима и Халисия вярваше, че знае какво се крие зад нея. Или я съжаляваха, или криеха отвращението си.

Когато започнаха танците и песните, тя се измъкна и се върна в крепостта и градините на върха на хълма. Не ги поддържаха и бяха обрасли с бурени и тя реши отсега нататък да прекарва повече време тук, в тихо усамотение, за да възстанови лехите и да изреже бурените. Днес обаче просто гледаше блестящото море.

Една слугиня й донесе разхладителна напитка. Тя благодари на момичето и го отпрати. Видя, че “Ксантос” е отново спуснат във водата долу в залива и мъжете работят по палубите му, готови за пътуването на запад. Първият кораб от новия сезон бе спрял тук едва вчера с товар от мед и калай. Донесе и дар за Хеликаон, който го накара да се засмее с глас. Една приятелка от Кипър му бе пратила богато украсен лък със сребърна нишка, обрамчила дръжката. Имаше и кратко послание: „Сега наистина можеш да бъдеш Повелителя на сребърния лък“.

Халисия го попита за това. Той и разказа за някакво полуумряло от глад дете, което го сбъркало с бог Аполон.

- Струва ми се толкова далеч - добави той.

- И ти си й помогнал? - Тогава тя се засмя. - Глупав въпрос. Естествено, че си й помогнал. Такава ти е природата.

Дойдоха и съобщения от Троя, които бе споделил с нея. Предателят Агатон бил видян в Милет, където се качил на кораб за Микена. Принц Антифон бил издигнат до вътрешния кръг на царя и получил нов дворец заради ролята си в разкриването на заговора срещу живота на Приам. Последното зарадва Хеликаон.

- Той е добър човек. Много го харесвам.

Откъм края на скалата повя лек бриз. Халисия излезе от градината и тръгна по пътеката. Все още чуваше музиката в далечината, както и смеха на гостите. Толкова хубав звук. “В този свят няма достатъчно смях”, помисли тя.

Седна в сянката на една надвиснала скала и се загледа към морските птици, носещи се над “Ксантос”. После задряма за известно време в горещината. Когато се събуди, следобедът отиваше към здрач. Погледна надолу по пътеката и видя Хеликаон да се появява откъм градините малко по-надолу. Дъхът й секна и сърцето й заби по-учестено. Беше сменил дрехите, които носеше на жертвоприношението за Персефона. Сега носеше проста туника до коленете, поръбена със злато.

И тя си спомни видението от онази ужасна нощ, когато микенците я изнасилиха и убиха сина й. Почти бе започнала да вярва, че то е било родено от ужаса. Но сега виждаше ясно Хеликаон, облечен точно в тази туника, да я търси на върха на скалата.

Устата и пресъхна и, и се прииска да се скрие от него. Но той вече я бе видял и й помаха.

Халисия се отпусна, изправи се и го изчака. Видя, че носи малък пакет, увит в плат.