Повелителят на сребърния лък

Микенецът се приближи към царя и се поклони.

- Хората ти се биха добре, царю Приам - каза той.

- Нямаш време за учтивости - отвърна царят. - Говори… а после се върни при мъжете си и се приготви да умреш.

- Ще говоря. Един мъдър човек знае кога късметът му се е изчерпал - отвърна Коланос, задържайки гласа си тих. - Вече не можем да спечелим. Повелителките на съдбата се обърнаха срещу ни. Можем обаче да убием може би още стотина от вас. А аз съм в състояние да го предотвратя. Както и да предложа услугите си на Троя, царю.

Приам остана смълчан за момент, впил поглед в микенеца.

- И как ще попречиш на мъжете си да се бият? - попита накрая. - Те знаят, че са обречени.

- Мога да им кажа, че си се съгласил да ги пуснеш… ако оставят оръжията си. Веднъж обезоръжени, ти ще ги убиеш, без особени загуби за войските ти.

- Благородна постъпка - отвърна Приам с подигравателна усмивка.

- Както сам каза, те така или иначе са обречени. По този начин поне няма да умрат още троянци.

- А и ти ще оживееш.

- Именно. Мога да ти бъда много полезен. Зная всички планове на Агамемнон за източните земи. Зная къде планира да удари и кои царе е спечелил за каузата си. Зная имената на всички съюзници на принц Агатон в Троя, на които щеше да раздаде високопоставени длъжности и да ги привлече във вътрешния си кръг.

- Наистина ценна информация - каза Приам.

- Имам ли думата ти, че ще пощадиш живота ми?

- Гарантирам ти, че никой троянец няма да вдигне оръжие срещу теб.

- Ами дарданците? - попита Коланос, хвърляйки поглед към Хеликаон.

- Никой, който се бие за мен, няма да те нарани - обеща Приам.

- Не! - каза Хеликаон. - Аз не съм обвързан с това обещание. Тази змия заслужава да умре.

- Ти си в моя дворец и ще ми се подчиняваш, Еней! - отсече Приам. - Враждата ти с Коланос може да почака. Няма да изгубя още сто смели мъже заради твоето отмъщение. Имам ли думата ти… или трябва да накарам хората си да те задържат?

Хеликаон погледна в бледите очи на Коланос и го видя да се усмихва. Това му дойде в повече. Мечът му излетя от ножницата. Приам пристъпи между двамата. Двама орли сграбчиха ръцете на дарданеца. Царят се приближи към него.

- Днес се би смело заради мен, Еней, и аз съм ти благодарен. Не позволявай на яростта си да развали всичко. Огледай се. Тук има много млади войници, които само след няколко мига могат да са мъртви или осакатени. Тези младежи имат жени и семейства или любими, или деца. Няма нужда да умират заради твоята вендета.

Хеликаон се отпусна.

- Няма да го убия в двореца ти тази нощ. Само толкова мога да обещая.

- Това ми стига - каза Приам. - Пуснете го.

Хеликаон прибра меча си. Приам обърна гръб на микенеца и каза:

- Много добре, Коланос. Накарай мъжете си да свалят оръжието.