Повелителят на сребърния лък

Омразата на Калиадес към този човек стана нетърпима. Той се отдръпна от генерала и затича обратно към групата биещи се на стълбите мъже.

- Назад! Назад! - изрева с цяло гърло. - Предадени сме! Сформирайте стена от щитове! Сега!

Първият, когото видя, беше Банокъл. Приятелят му бе изгубил шлема си и лицето му беше посивяло от болка. Нечий меч бе пронизал ръката му и стърчеше от бицепса му.

- Извади тази гадост! - обърна се той към Калиадес.

Микенецът изтръгна острието. Банокъл прокле шумно

- Стена от щитове! - извика отново Калиадес и гласът му се понесе над битката. Годините сурова дисциплина прерязаха мъглата на бойната ярост и микенците започнаха да се оттеглят от стълбите.

Той вдигна собствения си щит и тръгна о тях. Троянските войници вече се изсипваха през вратите, въоръжени с копия и мечове. Коланос се бе отдръпнал зад двадесетина мъже с щитове и копия, докато останалите микенци тичаха да се присъединят към тях, сформирайки здрава стена около ранените.

Група от седем война се втурна към вратите, за да блокира входа. И тогава Калиадес видя през тях да влиза огромен златокос троянец с два меча в ръцете. Нямаше шлем и носеше обикновен нагръдник. От двете му страни имаше щитоносци които да го пазят от странични атаки. Микенецът очакваше да види как другарите му го помитат. Вместо това той се заби в редицата на седмината, убивайки двама на място и събаряйки третия на пода. Тази нощ имаше много изненади, но тази направо шокира Калиадес. Троянецът не се биеше като мъж, а напредваше като буря - неуязвим и неудържим.

Хората от коридора горе започнаха да надават радостни възгласи. После започнаха да скандират.

- Хектор! Хектор! Хектор!

Калиадес изстина. Потрепери, докато гледаше как великият троянски войн помита микенците пред себе си.

Един боец се опита да прониже принца с копието си, но той се отдръпна встрани, а после посече черепа на противника си с меч. Острието се заклещи. Нападнаха го още двама микенци. Единият му щитоносец спря устрема на първия, но троянецът посрещна лично другия. Когато врагът му вдигна щита си, за да удари с копието, Хектор се приближи мълниеносно и заби юмрук в шлема на мъжа. Той иззвънтя като камбана и микенецът отхвърча назад. Останалите бойци се отдръпнаха, за да се присъединят към стената от щитове, тъй като още и още троянци нахлуваха в мегарона.

Калиадес уби един войник и събори друг на пода, а после зае мястото си до Банокъл.

Когато разположиха стената и вдигнаха копията си, противниците им отстъпиха за момент. Държаха се близо до микенците, но не ги атакуваха.

- Значи това е Хектор - отбеляза Банокъл. - Винаги съм се чудел дали е толкова добър, колкото твърдят легендите. Едро копеле, а?

Калиадес не отговори. Сега с тях беше свършено. Бяха им останали по-малко от петдесетима. Наистина щяха да пометат още няколко десетки троянци, но не можеха да се измъкнат с бой от тази бъркотия.

- Дали нещата могат да станат по-зле? - попита Банокъл.

Приятелят му видя цар Приам да излиза в мегарона, обкръжен от своите орли. Гнусният Хеликаон също бе до него. Царят извика името на Хектор и гигантът пристъпи към него и го прегърна. Моментът бе почти като в сън. Микенците щяха да умрат, обкръжени от озлобен враг. И все пак двамата се прегръщаха и се смееха. Троянците продължаваха да скандират.